Ние сме създали всичко това и продължаваме да го създаваме. Ние СМЕ това, което мислим. Ако във фантазиите си представим сексуален акт, цялото ни същество се възбужда. Ако мислим за беди, ще ни сполети беда. Ако размишляваме за радостта, ще я имаме. Така създаваме нашето бъдеще. Всяка мисъл, която ни ангажира, всяка фантазия и емоция, които се раждат независимо с каква цел, предизвикват чувство, което се отпечатва и складира в душата ни. След това то създава предпоставките за нашите житейски условия, защото привлича обстоятелствата, които са предизвикани и съответстват на същото чувство, запечатано в душата. Всяка дума, която изговаряме, определя нашите бъдещи дни, защото думите са само звукове, които отпечатват чувствата в душата ни, родени в мислите. Никой човек не е жертва на волята или плановете на някого другиго. Всичко, което ни се случва, сме донесли чрез нашите мисли или чувства. Фантазирали сме или с „какво — би — станало — ако“, или с някаква форма на страха. Или някой е казал, че нещо трябва да е така, а не иначе, и ние сме го приели за чиста монета. Всичко, което се случва, се случва като преднамерен акт, установен от мислите и емоциите. ВСИЧКО!
Хилядолетия наред различни същества са се опитвали да ни предадат това знание — със загадки, песни и текстове — но повечето от нас не искат да си го припомнят. Само малцина поемат върху плещите си отговорността за своя живот. Космосът обаче е създаден по този начин и затова е най-перфектната, правилната и справедлива система. Той улеснява всеки от нас ДА СТАНЕ ТАКЪВ, какъвто иска. От най-отвратителен и ужасен — до най-достоен и извисен. Ние получаваме това, което изказваме. Колкото по-ограничена представа човек има за себе си, толкова ще е по-ограничен. Колкото по-малко уважава интелигентността си, толкова ще е по-глупав. Колкото по-малко се смята за красив, толкова ще е по-грозен. Колкото мисли, че е беден, толкова повече ще обеднява. Кой тогава е творец на живота? НИЕ САМИТЕ!
Но какво постигат днес повечето от нас? Нашите велики творения са войни, нещастия, грижи, страдания, яд, мизерия, омраза, раздвоение, самоотхвърляне, болести и смърт.
Повечето хора водят ограничен живот, приели са ограничени идеи, които са превърнали в непоклатими душевни истини и съответно — в житейска реалност и техен собствен затвор.
Хората са скъсали с любовта, с което ОСЪЖДАТ всички неща, всички хора и дори самите себе си.
Те живеят според комплекса на модата, носещ името красота, и се ограждат с предмети, които ограниченото съзнание би приело — съзнанието, което отхвърля всичко извън собствения си недостижим идеал.
Те са деца, които са родени само за да пораснат, да загубят виталността на телата си и да потънат в мисли за старостта, докато умрат.
Ние, които някога сме били велики творци, днес сме пропаднали до стадни създания, живеещи изолирано в големи градове и изпълнени със страх зад заключени врати. Вместо радост, любов и дела, подобни на Христовите, изграждаме грамадни сгради и отвратително съзнание. Създали сме общество, което регулира и контролира какво да мислим, в какво да вярваме, как да се държим и как да изглеждаме. Пламенният творец в нас, който има властта да приеме една мисъл и да придаде всякаква форма на живота, е хванат в капана на религиите и догмите, модата и традицията чрез ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ, ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ, ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ!
Но ние всеки ден сме свободни да прилагаме конструктивно мислите, фантазиите и чувствата си за благото на света.
Със следващия пример за „стоте маймуни“ ще се опитам да изясня какво би станало, ако достатъчно брой хора достигнат високо ниво на съзнание.
На един японски остров учени провеждат експерименти с група маймуни. В пясъка им подхвърляли сладки картофи, за да наблюдават тяхното поведение. Животните ги вземали и изяждали, но усетили неприятния ефект на пясъка между зъбите. Една от тях се оказала по-умна и измила картофа си в близкото езеро. Любопитни, каквито са си, останалите я гледали какво прави. Щом открили, че вкусът на картофа очевидно е по-добър без примесите на пясък, направили същото. Когато след това учените им подхвърляли картофи, те директно ги носели на езерото и ги измивали. Всички маймуни, 99 на брой, повтаряли това постоянно, докато 100-ната от тях — един „Никола Тесла“ между маймуните — не отишла и не измила картофа си в морето. Тя скоро установила, че соленият картоф е дори още по-вкусен. След това се случва нещо наистина интересно. Всички останали маймуни на острова започнали да правят същото, както и тези от съседния остров, отдалечен на 90 км. Те отнасяли подхвърлените картофи на брега на морето и ги измивали. На континента ставало същото. Чрез стотната маймуна се натрупало достатъчно количество енергия, за да може идеята да се разпространи сред останалите маймуни.