Уитни обаче…
Според него първият ѝ албум бе най-добрият дебют в цялата история на музиката. От цялата ѝ дискография обаче най-много харесваше „My Love Is Your Love“ от 1998.
Житейската ѝ история също беше съвършена: от началото до трагичния край. Детство, госпъл, подкрепящи, но прекалено взискателни родители, сексуални посегателства, първи стъпки на световната музикална сцена, славата, абсолютният творчески връх, светът в краката ѝ, после натискът, принудата да крие сексуалната си ориентация, предателството на семейството, краха, опитите да се завърне на сцената, публичното унижение и, накрая, смъртта. И най-обиграният холивудски сценарист не би могъл да изгради по-увлекателна фабула и да измисли по-поучителен финал.
Don’t do drugs, kids.7
Рене се усмихна под мустак, наду радиото до дупка и продължи към Хапаранда с допустимата по закон скорост.
Петнайсета глава
Кенет седеше на каменното стълбище с кенче бира в ръка. Тумас свърна по наклонената автомобилна алея пред голямата двуетажна къща с азбестова фасада и изпочупен покрив. Заедно с още няколко постройки образуваха селцето Нора Стуртреск. „По принцип къщата не изисква кой знае каква поддръжка“ — беше ги уверил брокерът на недвижими имоти, когато Кенет и Сандра я купиха преди две години.
По принцип… Няколко азбестови плочи се бяха напукали и вече плачеха за смяна. А едно цялостно външно почистване щеше да се отрази добре на къщата, защото голяма част от дъските бяха позеленели от — надяваше се Сандра — водорасли или по-скоро от мухъл, както се опасяваше Тумас. Бялата боя на черчеветата отдавна се бе олющила, а самите те на места бяха започнали да се подкожушват. Един счупен прозорец бе закован с гипсофазерна плоскост, а стълбището, от което Кенет се изправи с видима неохота, се беше напукало на доста места около ръждясалия железен парапет. Ако някой минеше оттук с кола — а това се случваше рядко — най-вероятно би взел къщата за една от многото изоставени съборетини в района.
Тумас вдигна ръка за поздрав и слезе от колата. Племенникът му никога не бе излъчвал цветущо здраве, но днес изглеждаше особено блед и отслабнал, докато, нахлузил сабо, тътреше крака към колата. Дългата до раменете му коса висеше разпусната, под очите му тъмнееха кръгове. Носеше черна тениска с щампованата физиономия на Еди8 — зомби, познато на Тумас, а около тънките му бледи крака се ветрееха тъмнозелени шорти.
— Какво правиш тук? — попита Кенет и небрежно прегърна вуйчо си.
— Свърших работа, та рекох да се отбия да поправя бойлера.
— Супер.
— Как я караш? — попита през рамо Тумас, докато отваряше задната врата и вадеше куфарчето с инструменти и новозакупените резервни части.
— А, добре. Бивам.
— Какво правиш?
Кенет вдигна мършавите си рамене и разпери неопределено ръце.
— Нищо особено, разпускам…
Той почопли малко рядката си брада, като избягваше погледа на Тумас. Обърна се и тръгна към къщата. Тумас го изгледа изпитателно, преди да го последва. Въобразяваше ли си, или Кенет наистина беше малко… нервен? Сякаш му се налагаше да се напряга, за да се държи уж непринудено. Тумас не допускаше Кенет пак да е посегнал към наркотиците. Сандра не би му простила; щеше да го изрита, без да ѝ мигне окото. Кенет обичаше Сандра, не би рискувал връзката им.
И все пак имаше нещо.
През последните години бе опознал по-добре племенника си. Едничък Тумас от цялата рода му ходеше на свиждане в затвора. След като го пуснаха, Кенет реши да остане в Хапаранда. Тогава Рита помоли брат си Тумас да го наглежда от време на време, да му помогне да си стъпи на краката, да се погрижи Кенет да си подреди живота.
В началото Тумас подканваше сестра си да се отбие да види не само сина си, но и Тумас, и Хана. Ала удобна възможност така и не възникна. Все се появяваше някаква пречка, която възпрепятстваше идването ѝ. Рита не го каза в прав текст, но Тумас беше сигурен, че всъщност Стефан е против пътуването ѝ до Хапаранда. Доколкото познаваше зет си, Стефан най-вероятно не ѝ забраняваше категорично, а просто ѝ даваше да разбере колко ще го разочарова, ако посети Кенет. И тя така и не го направи. Спря да звъни и по телефона. Не поддържаха контакт дори в социалните мрежи. Според Кенет, защото неговият, меко казано, контролиращ баща редовно ровел из телефона ѝ.
8
Еди или Еди Главата — символ и талисман на британската хевиметъл група „Айрън Мейдън“. Еди е изобразен на всички обложки на албумите на групата и често е част от сценичното оформление на концертите им. — Бел.прев.