Следобедът премина както обикновено. По едно време взе телефона и започна да разглежда Инстаграм. Приятели, познати, хора, с които отдавна не поддържа контакт, по някоя и друга знаменитост. Много усмивки, слънчеви очила, щастливи деца, розе и кава, предвкусване на лятото и почивката, пълна идилия. Самата Сандра рядко качваше снимки в социалните мрежи. То и какво да покаже? Бодливата тел, мрежестата ограда и двора за разходка в затвора? Или съборетината в Нора Стуртреск, където живее? Градината, разбира се, беше хубава, както и природата наоколо, и среднощното слънце. Когато качеше негова снимка, винаги получаваше коментари, вдигнати палци и сърца от приятели, живеещи на юг. И все пак това ѝ причиняваше неудобство, тя се чувстваше безнадежден случай, демоде, сякаш още ходи във вече износени, старомодни дрехи, сякаш продължава да страда от комплекс заради облеклото си.
Скучна. Бедна. Незначителна.
По радиото съобщиха колко е часът: време за местните новини. Днес полицията в Хапаранда оповестила, че в гориста местност на няколко мили северно от града е открито тяло. Сандра се вцепени, обърна се към тонколоните и наостри слух. От полицията събирали информация за тъмносиня „Хонда“ CR-V, забелязана в района.
Водещият премина към следващата тема, а Сандра бавно се изправи на разтрепераните си крака. Беше казала на колегите си, че ѝ е призляло — не бе съвсем лъжа — и се налага да си тръгне. Колегите проявиха разбиране. Действително им изглеждала леко пребледняла.
Зави на двора, изгаси двигателя и слезе. Кенет излезе от къщата и разтревожено тръгна към нея.
— Защо се прибираш толкова рано? Нямаше ли дванайсетчасова смяна?
Сандра хвърли бърз поглед към най-близката съседска къща, направи няколко крачки към Кенет и снижи глас.
— Намерили са го.
— Откъде знаеш?
— Съобщиха по радиото.
Заедно влязоха вкъщи, в кухнята. Всеки овехтял детайл тук съответстваше идеално на похабената фасада. Сандра отиде да се преоблече. Смени униформата с дънки и тениска. Развърза стегнатата конска опашка и разпусна косата си около широкото луничаво лице. Погледна зелените си очи в огледалото. Обстоятелствата се бяха променили. Тя, която вече бе прекалила, бе принудена да стигне още по-далеч. Преди да излезе от спалнята, отвори гардероба. И там, захвърлени, сред обувки, кош за пране и комиксите на Кенет, лежаха те.
Още помнеше първия път, когато ги видя.
Купонът беше приятен, но откараха до много късно. На връщане тя заспа в колата. Стресна я звук от смачкан метал. Иззвънтя счупено стъкло. Кенет изруга.
— Мамка му! Мамка му!
— Какво стана? — Въпреки звука мислите ѝ най-напред се отправиха към по-безобидна версия. — Елен ли е блъснала? Животно?
Кенет седя няколко секунди с поглед, вперен право напред. После се обърна към нея и отговори с поразително спокоен глас:
— Не, не беше животно.
Слязоха от колата. Видяха проснат на земята мъж. Тя задуши писъка в дланта си. Кенет приклекна и допря пръст до врата на мъжа. Тя опипа джобовете на якето и панталона си. Знаеше какво са длъжни да направят. Не намери каквото търсеше.
— Къде ми е телефонът?
— За какво ти е? — попита Кенет и се изправи.
Още си спомняше колко идиотски ѝ се бе сторил въпросът му тогава. За какво ще ѝ трябва телефонът, дявол да го вземе, при положение че пред колата им лежи мъртъв човек!
— За да се обадя в полицията!
Тя тръгна към колата. Кенет я настигна, улови я за ръката.
— Чакай. Задръж малко, нека първо помислим. Пил съм и съм с отнета книжка.
Бяха му я взели за шофиране с превишена скорост. Заради глупав бас миналата зима. Щеше да спечели двеста кинта, ако стигне до „Сюстемет“10, преди да затворят. И той вдигна 145 км/ч. по път с разрешени до 80. Отнеха му книжката начаса. Чист късмет, че не влезе в затвора. Пак.
Поредното пагубно решение в дългия низ от такива. Онзи път му беше направо бясна.
— Няма значение, трябва да се обадим. — Тя се бореше със сълзите, след като първоначалният шок започна да се уталожва.
— Ще се обадим, ще се обадим — увери я спокойно той и избърса с палец сълзите ѝ. — Но, моля те, само почакай минутка…
Той закрачи напред-назад, прокара пръсти през косата си. Сандра се свлече на пътя, облегна се на предния калник, обви колене с ръце и опря чело о тях. Под спуснатите ѝ клепачи се вихреха разхвърляни мисли и чувства. Типично в стила на Кенет. Да загази яката. И този път щеше да я повлече със себе си. Нямаше представа колко време седя така. Той се намести до нея.
10
„Сюстембулагет“ или само „Сюстемет“ — държавна мрежа магазини в Швеция с монопол върху продажбата на спиртни напитки. — Бел.прев.