— И какво, да останем без кола, така ли? И как ще се придвижвам?
— Колата само гълта пари. Ако ще се преструваме, че пестим, ще трябва да се оправяме без кола — отсече тя. Това не беше отговор на неговия въпрос.
— Но ние имаме пари! — изкрещя той, отиде до кухненската маса, отвори единия сак и загреба шепа банкноти. — Фрашкани сме с мангизи!
— Не си и помисляй да прецакаш нещата, Кенет — предупреди го тихо тя с мрачен поглед, какъвто не помнеше да е виждал в очите ѝ.
— Какво толкова, ако похарчим няколко хиляди?
— Няма да пипаме парите. Толкова ли е трудно да го схванеш?
— Очевидно, освен ако не ни се прииска да си купим някоя напълно непотребна ваза!
Той запрати парите обратно в сака и изхвърча навън. Веднага съжали. Не биваше да избухва така. Особено при положение че знаеше какво означава за нея да си купи нещо новичко и красиво. Тя натопи във вазата цветя от градината им и я засне на фона на светлото небе. Публикува снимката в Инстаграм: от няколко седмици не беше качвала нищо. Сандра смяташе, че няма с какво да се похвали — Кенет го знаеше. Знаеше също, че вината отчасти е негова, защото той не работеше и не печелеше пари.
В пристъпи на униние той се запита колко ли дълго ще издържи тя скапания им живот.
Двайсет и седма глава
До края на работното време оставаше час — час и нещо. В заведението имаше само неколцина клиенти, пръснати из помещението. Катя мина покрай автоматите за самообслужване и отиде до касата. Млад мъж в бяла готварска престилка с логото на веригата за бързо хранене, отпечатано в жълто-оранжево върху гърдите му, чакаше поръчката ѝ. Под логото Катя видя табелка с име, която потвърди, че е открила когото търси.
— Здравей, Рене.
— Здравейте и добре дошли. Какво ще желаете?
— Vous préférez parler français?11
— Не… — отговори той учуден. — Освен ако вие не настоявате.
— Мислех, че ти си Французина — продължи Катя с лека многозначителна усмивка, докато го гледаше право в очите, за да види как ще реагира на прозвището. Той не трепна. Може би го наричаха така само зад гърба му, не в негово присъствие. — Имаш ли време да поговорим?
— Зависи за колко време става въпрос. На работа съм.
— Ще отнеме повечко. Нямаш ли почивка скоро? Или да изчакам, докато затворите?
Рене предпочете да не отговаря. Пое си малко по-дълбоко въздух и с професионална усмивка се опита да върне разговора в деловото русло:
— Какво ви се хапва?
— Ти избери. Любимото ти.
— Ядете ли месо?
— Да.
Той се обърна към касата и бързо въведе поръчка върху сензорния екран.
— 79 крони, моля.
Катя постави две банкноти върху тезгяха и махна — не желаеше рестото от една крона. Той пусна монетата в кутийката с дарения за благотворителност, поставена до касовия апарат.
— Скоро ще излизаш ли в почивка? — попита пак тя.
— Не. Защо се интересувате?
Той не изчака отговор. Отиде до фритюрниците, взе пликче готови пържени картофки. Тя определено започваше да му досажда. Върна се. Сепна се. Върху таблата лежаха няколко парчета от строшено градинско джудже.
— Исках да си поговорим за това — снижи глас Катя и внимателно побутна парчетата.
Рене ги събра в шепа и ги скри под престилката си, като същевременно бдително се огледа. Никой от колегите му в кухнята не обръщаше внимание какво се случва до касата.
— Десет минути, става ли?
— Разбира се.
Тя си затананика песента, която в момента звучеше от невидимите тонколони, докато чакаше той да постави поръчката ѝ върху таблата. Напълни с диетична кока-кола поднесената празна картонена чаша, взе си кетчуп, сол, чер пипер и три салфетки и се отправи към една свободна маса. Преди да седне обаче, размисли и се върна пред касата.
— Още нещо — наведе се над тезгяха. — Не съм полицайка, така че не си и помисляй да бягаш. Ще те намеря, където и да отидеш.
С леко кимване, сякаш за да потвърди договорката им, тя се настани с гръб към стената, за да разполага с видимост към цялото заведение.
Изяде си бургера и започна да топи картофките в кетчупа. Вратите се отвориха. Влязоха двама млади мъже по дънки и прилепнали тениски, издути от напомпани мускули. Катя ги проследи с поглед. Поръчаха си кафе и мелба при момичето, заменило Рене на касата. Седнаха близо до масата на Катя. Полагаха усилия да се преструват, че не я забелязват. За миг тя се замисли дали да не им каже да спрат с този театър и да им предложи да седнат при нея, но не успя да го направи, защото в този момент дойде Рене. Настани се и впери поглед в лицето ѝ.
11
Vous préférez parler français? (фр.) — Предпочитате ли да говорим на френски? — Бел.прев.