— Изобщо не играхме. Изникна ангажимент и брат ми не дойде.
— Жалко — отвърна тя и за миг през ума ѝ прехвръкна мисълта, че можеше да прекара при Гордън поне част от изминалата нощ.
Отвориха металната врата и влязоха. Морган включи луминесцентните лампи на тавана и те озариха семплото, но функционално стрелбище. Пред по-късата стена бяха подредени пет мишени със силует на човешка фигура до пояс и кръг върху гърдите. Той обозначаваше мястото на успешните попадения.
Гордън донесе оръжия, пълнители и патрони. Хана постави пълнител в пистолета, сложи си антифони, вдигна оръжието, дръпна затвора, за да вкара патрон в цевта, и се прицели. Прецизна стрелба от двайсет метра.
Изискването беше четири от петте изстрела да попаднат в кръга и нито едно попадение да не излиза извън мишената. В съседната кабина Морган изстреля пет куршума в бърза поредица, всички в центъра на кръга. „Абстрахирай се“, заповяда си Хана, пое си дълбоко въздух, изпусна го и уви пръст около спусъка. Четири изстрела попаднаха в кръга, макар и не толкова близо до центъра като при Морган.
За следващите два етапа от стрелковия тест — повишена бойна готовност и стрелба при самоотбрана — се преместиха с тринайсет метра по-напред. И при двата теста Морган уцели пет от пет. Хана се справи с първия, защото Гордън призна две попадения, при които куршумите улучиха очертанията на кръга. При втория етап обаче — вадене на оръжие, вкарване на патрон в цевта и изстрел в рамките на три секунди — Хана се провали. Единият куршум попадна извън кръга, вторият — извън мишената.
— Ще го повторим следващата седмица. Тогава ще се справиш — утеши я Гордън, докато тя му връщаше оръжието.
— Сигурно — вдигна рамене Хана и излезе от сградата.
Не се нуждаеше от утеха, не изпитваше нито разочарование, нито безпокойство. Какво можеше да се случи при най-лошия сценарий? Да ѝ възложат канцеларска работа, докато издържи теста? Да ѝ отнемат служебното оръжие? Та тя почти не го използваше.
Облече си униформата, качи се в офиса и на вратата се сблъска с чистачка, която тъкмо излизаше. Не си спомняше да я е виждала преди. И двете се извиниха едновременно. Хана я подкани да си продължи работата.
— No, no, I am done14 — отвърна младата блондинка с отчетлив източноевропейски акцент.
Сред персонала по хигиената имаше голямо текучество на жени с източноевропейски произход. „Това дава основание да се преразгледа какви работни условия предлага фирмата, спечелила обществената поръчка за назначаване на чистачки в полицейския участък“, помисли си Хана. Проследи с поглед младата жена, тръгнала към следващия кабинет по коридора. Хана влезе в своя, събуди компютъра. Телефонът звънна. Тумас. Сигурно се обаждаше да ѝ се извини за снощи, задето я остави точно когато тя ясно му показа желанието си за интимност. Хана се надяваше да получи извинение.
— Да — отговори и се отпусна върху стола. Въведе паролата в компютъра.
— Аз съм — каза Тумас.
— Разбрах.
— Онази „Хонда“, която издирвате… Май знам къде да я намерите.
След десет минути Тумас паркира пред входа на участъка.
— Защо този човек се е обадил на теб? — попита Хана, след като се качи в колата и затвори вратата.
— Знае, че ти си моя съпруга. — Тумас подкара към Е4.
— Имам предвид, защо не се е свързал директно с полицията?
— Не на всички им се говори с полицията.
— Що за клиенти идват при вас всъщност?
В отговор той само леко вдигна рамене. Хана разбра реакцията на съпруга си. Не е задължително човекът, свързал се с него по телефона, да е замесен в престъпление или в нещо незаконно. Защо да не е обикновен гражданин — съвестен, но без желание да се забърква в неприятности и да си има вземане-даване с полицията. В този район хората изпитваха силно недоверие към институциите, включително към органите на реда. Недоверие и откровена неприязън.
— Какво стана с разваления бойлер на Кенет? — поинтересува се Хана, за да насочи разговора към снощи.
— Поправих го. Вече работи.
— Супер.
Нищо повече. Нито дума за извинение. Да му каже ли? Колко ѝ липсва. Че след като е излязъл, се е почувствала отблъсната и огорчена. Че усеща как са се отдалечили един от друг, или по-скоро как той се е отчуждил от нея. Отдръпнал се е.
И какво ще постигне?
Дали той ще ѝ обясни причината за резервираното си поведение, ще изрече ли навярно дълго сдържаното признание: връзката им е напълно изчерпана.
Какво ще спечели Хана от подобен разговор?
По-добре изобщо да не разравя темата. Докато нищо не е изречено гласно, жива е надеждата, че всичко е наред или ако не е, пак ще се подреди. Затова тя му разправи как бе пропаднала на теста по стрелба. Той се поинтересува какви ще са последствията. Никакви, отвърна тя. Това само потвърждаваше вече известното ѝ: много некадърен стрелец е. Продължиха да пътуват мълчаливо.