Той знаеше, че ще умре.
И единственият му шанс беше да избяга. Бързо и надалече.
Съществуваше малка вероятност вече да го е направил. Не го беше виждала и чувала от момента, когато тя се хвърли през прозореца, а той изкрещя заповедите си. Откакто той изгуби контрола, изпусна и инициативата. В такъв случай не можеше да е стигнал далеч. Сигурно беше тръгнал към Хапаранда. Тя имаше кола, щеше да го изпревари. Погледна си часовника, после слънцето. Не знаеше къде се намира, но поне се ориентира за посоките на света.
Рано или късно щеше да го намери. Голяма работа, ако отнеме малко време.
Катя умееше да чака.
Трийсет и пета глава
От толкова отдавна не беше ходила там.
В апартамента на улица „Рог“. Харесваше го.
Голям, просторен, с три стаи. Тъмни облаци навън. Тя обаче не ги вижда от антрето, където се мъчи да напъха Елин в гащеризона. Истинска борба си е.
Тя не подозира за облаците.
От дневната звучи Брус Спрингстийн.
Отначало беше скептично настроена дали изобщо ще свикне да живее в апартамент. При това в голям град. Най-големия в Швеция. Сега обаче ѝ харесва. Животът, който водят в Стокхолм. Елин не иска да тръгват без баща ѝ. Тя си е момичето на татко. Нищо странно, все пак прекарва много повече време с него. Почти постоянно са заедно. Днес обаче той ще ходи на интервю за работа. Изтупал се е в сако и с вратовръзка. Елегантен е. И двегодишната Елин трябва да тръгне с Хана. Ще си изкарат приятно, майка и дъщеря. Колкото и на Тумас да му харесва да си стои вкъщи, другият живот, животът на възрастните, започва да му липсва. Пък и допълнителни приходи са добре дошли в семейния бюджет.
Само веднъж да облече това палаво момиченце.
Подкупва я. Ако слуша, ще ѝ обуе червените лачени обувчици, макар че никак не са подходящи за сезона. В супермаркета ще ѝ купи сладолед. Искаш, нали, миличко? Най-сетне ръцете и краката са напъхани в гащеризона. Ще се забавляваме заедно. Сега кажи „чао“ на татко. Защото повече няма да го видиш.
Това, последното, още не го знае.
Тумас припява в дневната.
Young lives over before they got started. This is a prayer for the souls of the departed.15
Тя закопчава Елин в детското столче и докато отива към шофьорското място, поглежда към небето. Сега ги вижда. Тъмните облаци.
Дали ще завали?
Да изтича ли да вземе чадър?
Няма нерви да сваля Елин от колата и пак да я качва. Стиска палци дъждът да се размине. Сяда зад волана и потегля.
— Ехо, пристигнахме.
Хана отвори очи и примига. Огледа се замаяна. Бяха паркирали пред участъка. Двигателят не работеше.
— Задрямала беше — осведоми я напълно излишно Тумас.
— Снощи спах лошо. — Хана избърса слюнката, потекла по брадичката ѝ, и се протегна на седалката.
До езерото бяха изчакали Хикса и Гордън. Двамата пристигнаха и установиха онова, което Хана вече бе установила и им бе съобщила: налага се да повикат водолаз. Щеше да отнеме време, докато специалистът пристигне на място, и нямаше нужда всички да стоят да го чакат. Хана бързо предложи да се върне в участъка. Винаги се напрягаше, когато Тумас и Гордън се срещнеха, макар да се случваше рядко. С Тумас се върнаха по пътя, по който бяха дошли, и все така мълчаливо. След десет минути Хана се облегна назад и явно бе заспала.
Хвърли поглед към часовника и се обърна към съпруга си.
— Какво ще кажеш да обядваме заедно?
— Става.
Той подвоуми ли се, или само така ѝ се стори? Тумас запали и подкара бавно през сравнително пустия център към ресторант „Лейлани“. Паркира отпред. Влязоха.
Са̀ми Ритола седеше до маса в дъното на заведението в компанията на непознат за Хана мъж. Колегата ѝ беше с гръб към нея и тя не направи опит да отиде и да му се обади. Малко се изненада да го види тук. Беше останала с впечатлението, че след снощната оперативка той се прибира в Рованиеми. Хикса ясно бе заявил, че оттук нататък финландският им колега няма да е на тяхно разположение в Хапаранда, а ако им потрябва, нужно е само да звъннат един телефон.
Подминаха бара и тръгнаха наляво, покрай грамадна виненочервена статуя на Буда. Седнаха на една свободна маса и поръчаха. Хана си извади телефона, отвори географска карта и постави мобилния върху масата помежду им.
— Знае за езерото, намерил е обраслия път към стръмния склон. Бяхме прави. Наистина е някой, който познава добре района.
15
Young lives over before they got started. This is a prayer for the souls of the departed. (англ.) — Млади животи, приключили още преди да са започнали. Това е молитва за душите на покойниците. — Бел.прев.