Funny cause it’s true.16
— Какво? — поинтересува се Гордън и леко повдигна глава.
— Сетих се за нещо.
— Кажи.
— Ако се преразкаже, смешката се губи.
— Добре. — Той се надигна на лакът и нежно отметна кичур от челото ѝ. — Май трябва да се връщаме на работа.
Преди тя да успее да му отговори, телефонът му се раззвъня. Той се пресегна над нея, за да го вземе от нощното шкафче. И нейният телефон завибрира в джоба на панталона, захвърлен на пода. Хана зърна за миг голям хикс върху дисплея на Гордън. Той се прокашля и отговори:
— Ало?
Тя не чу какво съобщи събеседникът му отсреща. Нямаше и нужда. По изражението на Гордън ѝ стана ясно, че каквото и да е станало, е много сериозно.
По изровения чакълест път вече бяха паркирали два автомобила. Гордън отби встрани и спря зад тях. Слязоха и тръгнаха към сградата, посочена от джипиеса. Малко по-напред синьо-бяла полицейска лента преграждаше пътя. Отвъд нея стоеше Морган. Хана и Гордън се приближиха и той повдигна лентата.
— Какво се е случило тук? — попита Гордън, наведе се и мина под лентата.
— Трудно е да се каже.
— Хикса спомена за петима мъртви.
— Засега са толкова.
Гордън се изправи, пое си дълбоко дъх и изпусна въздуха в дълга, шумна въздишка.
— Мамка му.
— Да.
— Той тук ли е?
Морган посочи към другия край на двора. С телефон на ухото Александер сновеше напред-назад край началото на гората. Гордън се отправи към него. Хана хвърли поглед към някога красивата червена двуетажна къща, сега пълна развалина. На места покривът беше пропаднал, коминът — рухнал, всички стъкла на прозорците — избити. Вертикално по фасадата висяха отчупени парчета улуци, боята се ронеше. Някога тук е бил домът на семейство, което е обичало тази къща, грижело се е за нея, гордеело се е с нея. После децата са се изнесли, а родителите са останали. След години родителите са починали и децата са наследили къщата, но за тях не е представлявало интерес да я задържат. Животът им е бил другаде — в град, навярно някъде на юг. Оказало се е невъзможно да я продадат или просто не си е струвало да си правят труда да търсят купувач. И запустялата къща е започнала да се руши. Хапаранда ни най-малко не представляваше единичен случай в това отношение. Извън големите градове такива изоставени къщи бяха честа гледка в цялата област Нурланд.
Хана погледна към паркираната на двора кола. На метър и нещо от нея лежеше тяло, покрито с одеяло.
— А сега какво? — попита тя Морган.
— Хикса извика лабораторен експерт, съдебен лекар и кучета. Лудвиг и Лърч ще обиколят гората да проверят за още трупове. Колегите, които разпитваха от врата на врата в Йовре Бюгден, пътуват насам, за да се включат.
— Хикса още ли е ръководител на разследването?
— Доколкото знам, да.
Хана кимна вглъбено. Никак не беше сигурна, че разследването ще остане в техни ръце.
Петима мъртви. Убити. Масово убийство.
В Хапаранда никога не се беше случвало подобно нещо и съществуваше вероятност със случая да се захване голямото началство в Юмео и дори Националното оперативно звено в Стокхолм.
— Къде са другите тела? — попита тя и посочи с брадичка покрития труп до колата.
— Един вътре, другите са пръснати около къщата.
— Всички ли са мъже?
Морган кимна.
— Застреляни?
— Не. Наръгани с нож.
— Петима души с нож? — Скептицизмът в гласа ѝ беше повече от осезаем.
Морган леко вдигна рамене.
— Трима са починали от прободни рани, за другите двама не мога да кажа със сигурност. Не съм ги оглеждал подробно.
Хана осмисляше получената информация. Петима мъже. Намушкани смъртоносно с нож. Оръжие за близък бой. Най-вероятно мъжете са се пръснали, а убиецът се е прокрадвал тихо и ги е наръгал един по един. Тихо и ефективно. Иначе мъжете са щели да успеят да го надвият или поне да избягат, нали? Трудно можеше да се направи възстановка, без да знаеш в каква последователност са загинали. Но петима мъже, убити с хладно оръжие, звучеше направо невероятно. Освен ако…
— Няколко извършители? — попита тя Морган, не защото очакваше отговор, а по-скоро в опит да разсъждава на глас.
— Ти ми кажи — отвърна той.
Хана осъзна, че в момента разполага с цялата налична информация. Нямаше желание да разглежда телата на жертвите. И без това очакваше впоследствие да получи достатъчно снимки и подробни доклади от аутопсиите. Обърна се към черните коли малко по-нататък на двора. Четирима души, подпрени на колите, разговаряха с Пер-Улуф.