Беше сравнително лесна работа, ще намери пътя дотам, но се поколеба, защото пак оставаше вероятност полицията да я открие. И все пак да потопи волвото във водоем му се стори най-добрият вариант.
Внезапно го осени идея.
Ами да! Пусто да остане, как не се сети по-рано! Една вечер, докато си бъбреха в общата стая, Марку, „колега“ от пандиза, осъден за палеж с последвала смърт, открехна другите затворници как тук, на север, да се отърват от разобличаваща ги вещ, без значение каква е: пускат я в рудника в Палака.
Марку бил изхвърлял там разни неща по поръчка на хора от престъпния свят. Или не беше единствен, или много го търсеха за подобни услуги. Доказваше го репортажът за рудника в Палака. Кенет го гледа преди година. Бяха спуснали подводна камера да заснеме шахтата. Долу имало поне осемнайсет коли, три мотоциклета, лодка и куп варели с неизвестно съдържание. Общината изчисли, че разходите по евентуално изваждане на всички находки ще бъдат твърде високи, а рискът варелите да протекат, ако се преместят — твърде голям. Затова предпочетоха да оставят всичко на мястото му.
Ако искаш да се отървеш от нещо тук, на север, каквото и да е то…
Започнали експлоатацията на рудника през 1672 година. Добивали цинк и мед и ги превозвали до реката, а оттам — на юг. Закрили рудника в края на осемнайсети век. И сега той беше изолиран и пълен с вода. Намираше се недалеч оттук, не беше туристическа атракция като медния рудник във Фалю, нито пък място за къпане и излети като някои други рудници, пълни с вода. Този рудник представляваше само няколко изкопа в земята. Никакви сгради, никакви информационни табели. Не беше обявен за паметник на културата. Просто изкопи. Средно осем на десет метра. Някои по-големи, други по-малки. Но всички дълбоки. Най-дълбокият — около 260 метра, доколкото си спомняше Кенет от думите на Марку.
Доволен от скроения план, Кенет настъпи газта. Пристигна за по-малко от половин час. Рядката растителност стържеше по ходовата част с пронизителни, жаловити звуци. Заобиколен от лятната гора, стигна до притъмнял, притихнал гьол, сякаш взет от илюстрация на Егеркранс17. Паркира, колкото близо се престраши, слезе и извади от колата ценните за него вещи. Не бяха много. Най-важна беше раницата. Седна на шофьорското място, запали, включи на първа скорост, отпусна съединителя и ръчната спирачка и веднага се измъкна навън. Волвото тръгна на самоход към гьола, под който, ако човек не знае, посмъртно не би заподозрял, че се крие пропаст. Колата мина през ръба и когато твърдата почва под колелата ѝ се изгуби, полетя с предницата надолу. Водата наводни двигателя и той угасна. Колата потъна безшумно само за няколко секунди.
Кенет се изправи. Преливаше от същото щастие, каквото изпита и когато бутна хондата в езерото. И каквото го бе окрилило онази сутрин преди появата на УВ.
Щеше да намери решение. Нещата щяха да се подредят.
Волвото потъна. Вече не останаха доказателства, че той и Сандра имат пръст в случилото се. Върна се на шосето. Планът му се простираше дотук. А сега как щеше да се прибере в Хапаранда? Извади телефона от джоба си.
— Кинтите са у мен. Ела да ме вземеш — каза той, след като вече бившият му приятел се обади.
— Защо ти не дойдеш при мен?
— Ако си искаш парите, ела и ме вземи.
— Вкъщи ли си?
— Не… — Кенет прищрака бързо наум.
Не биваше да споменава рудника. Все пак там се намираше колата, уличаваща го в убийство.
УВ щеше да се придвижи до района за час. За толкова време Кенет щеше да стигне пеша до Коутойерви.
— Как се озова в Коутойерви? — попита най-напред УВ, когато след час спря и качи Кенет при единственото кръстовище в селото.
— Купувачът ме остави тук.
Кенет разбра, че УВ не му повярва, но нямаше значение. Щом го подозира, че е скрил тук плячката от хондата, нека се върне да я търси. Никога няма да я намери. Нито плячката, нито колата. За своя радост Кенет усети, че дълбокото разочарование от сутринта е отстъпило място на гняв и презрение. Отвори раницата и показа какво носи.
— Евро? — учуди се УВ, виждайки банкнотите.
— Клиентът ми е финландец — отвърна спокойно Кенет. Очакваше УВ да се изненада от валутата и си бе подготвил лъжливо обяснение. Постара се да звучи що-годе правдоподобно; по времето, когато беше активен играч в бранша, УВ имаше много контакти във Финландия.
— Как се казва?
— Все едно.
УВ помълча. Забарабани по волана. Видимо се колебаеше. После обаче се реши:
— В колата освен дрога имаше ли и пари?
— Не.
Дали не изстреля отговора твърде бързо? Твърде трескаво? По лицето на УВ все още се четеше недоверие, но той предпочете да не продължава темата. Само кимна сякаш на себе си.
17
Юхан Егеркранс (р. 1978) — шведски илюстратор и писател с предпочитания към свръхестествени създания и най-вече към съществата от скандинавската митология. — Бел.прев.