— Тук са десет хиляди — каза.
— Поисках ти седем хиляди и петстотин.
— Намерѝ ми кола.
— Нямам за продан.
— Намерѝ ми.
Гласът на Кенет прозвуча сурово. Решително. Толкова по-различно от сутринта. За пръв път, откакто го качи в колата, УВ се обърна към него. Явно и той забеляза промяната. Не смееше да го погледне в очите.
— Ядосан си. Разбирам.
— Супер.
— Не бих го направил, ако не…
— Все ми е тая — прекъсна го Кенет и съумя да запази твърдостта в гласа си. — Ще ми намериш ли кола?
УВ се замисли. Кенет виждаше колко е изморен, колко тежко изживява всичко това. Виждаше и разбираше, но изобщо не му пукаше.
— Да. До няколко дни — ангажира се той.
— Добре.
Кенет метна раницата на задната седалка, облегна се назад и се загледа през страничния прозорец. Недвусмислен знак, че разговорът им е приключил. До Хапаранда не размениха нито дума повече.
Четирийсета глава
Той чакаше вече пет минути. Ако не и повече. Телефонът мълчеше. Са̀ми Ритола погледна екранчето, за да провери дали връзката не е прекратена. Не беше.
Държаха го на изчакване.
Продължи да върви покрай реката. Разкопча си тънкото яке. На отсрещния бряг, над гората, величествено се издигаше църквата „Алаторнио“. „Несравнимо по-красива от черния обор, който в този град наричат църква“ — помисли си той и седна на една пейка по крайбрежната алея. Изобщо тук имаше ли нещо, което да не е по-красиво във Финландия? Не. Финландия беше най-стабилната държава на света, най-безопасната страна, с най-щастливото население, с по-чист въздух, с по-малко социално неравенство между хората, с по-качествено образование. Списъкът с предимствата на Финландия можеше да се удължи още доста. Дори шведските вестници публикуваха статии, впоследствие нашумели в медийното пространство, че по повечето показатели източната им съседка ги превъзхожда.
Пращене в слушалката изтръгна Са̀ми от мислите му за родината. Угаси цигарата си и несъзнателно се поизправи на пейката.
— What do you want?18 — попита плътен глас. Никаква фраза за поздрав, нито помен от извинение, задето го е накарал да чака.
Все пак това беше Валерий Загорни.
Са̀ми Ритола работеше за руския бос от няколко години. Когато групировката на руснака започна да търгува с „Вълците“ и им трябваше човек, за да ги информира за предстоящи полицейски акции, за конкурентна дейност; дали оперативните работници са надушили нещо; с две думи, да ги държи в курса на събитията, се свързаха с Ритола. И плащаха много добре за услугата.
След касапницата край Рованиеми Мати Хусу, тарторът на „Вълците“, и двама от най-приближените му издириха Загорни в Санкт Петербург да си искат обратно парите. Все пак Вадим работеше за Валерий и от „Вълците“ смятаха, че така е най-честно.
В деня след срещата Загорни се обади на Са̀ми. Беше си навил на пръста, че цялата работа с провалената сделка край Рованиеми е инсценирана от финландците. Че в гората са изпотрепали и свои, и негови хора и са потулили тялото на Вадим, за да си измият ръцете с него, а всъщност са задържали и дрогата, и кинтите. А сега настояват за компенсация, за да измъкнат още 300 000 от Загорни.
Много неща оборваха теорията на руския бос. Първо на първо, на финландците им липсваше солидна мотивация. В комбинация, никой в тяхната организация не беше достатъчно разтропан да изкове такъв план. Да убият четирима от своите и да рискуват да започнат война, почти изцяло обречена на загуба.
Подобен размах изисква висок интелект, хъс, визионерство.
А „Вълците“ не се славеха с такива качества.
Второ на второ, не им стискаше. При наличието дори на косвено доказателство, че касапницата е режисирана от тях, Загорни нямаше да им прости. Щяха да бъдат заличени от лицето на земята. Заедно със семействата и приятелите си.
И трето, откритият мъртъв снайперист също навеждаше на предположението, че цялата работа е скроена от Вадим Тарасов.
Са̀ми не изрази гласно възраженията си.
Обеща да проучи въпроса. Да се присламчи до „Вълците“. Да разузнае.
На погребението размени някоя и друга дума с Мати. Мати му каза, че Са̀ми „никога“ няма да намери Тарасов, и го посъветва да „зареже тази работа“, защото Вадим е мъртъв. Тогава Ритола за миг се запита дали Загорни не е прав: тъпият алчен Мати се е опитал да го прекара. После обаче шведите се обадиха да съобщят, че открили Тарасов в гората край Хапаранда.