— Бил ли е изобщо някой?
Тя вдигна вежди.
— О, да. Ледените кланове. Но те живеят в равнините, а не на Ледената река.
— Ледените кланове?
— Белите лисици. Белите яребици. Нарвалите4. Но ти сигурно…
— Не — каза той уморено. — Не съм. Дори не съм…
Зад него Вълк изръмжа предупредително.
Торак се обърна и видя как вълчето се шмугна с един скок под близката ледена арка. Погледна нагоре.
— Внимавай! — изкрещя уплашено и дръпна Рен под арката.
Последва оглушителен трясък и изведнъж се оказаха зарити от ревяща белота. Ледът гърмеше около тях, разбиваше се в снега и се разлетяваше на смъртоносни парчета. Сгушен под арката, Торак се молеше тя да издържи. Иначе стихията щеше да ги смачка като боровинки…
Срутването спря толкова рязко, колкото бе започнало.
Момчето си пое дълбоко дъх. Сега чуваше само тихото слягане на снега.
— Защо спря? — прошепна Рен.
То поклати глава.
— Може би просто се е обърнала в съня си.
Тя се взря в натрупания около тях лед.
— Ако не беше Вълк, сега да сме под него. — Беше пребледняла и татуировката на клана й се открояваше ясно.
„Сигурно мисли за баща си“ — реши Торак.
Вълчето се изправи, отърси се и ги опръска с мокър сняг. Направи няколко крачки, пое си дълбоко дъх и зачака да го последват.
— Хайде — обърна се Торак към Рен, — мисля, че е безопасно.
— Безопасно? — измърмори тя.
С напредването на деня и преместването на слънцето все по на запад по безоблачното небе, в снега се появиха локви вода. Торак не беше виждал толкова наситеносин цвят. Ставаше все по-топло. Слънцето огря скалите и преди да успеят да мигнат, мразовитите сенки се превърнаха в ослепително бял блясък. Скоро той започна да се поти под тръстиковата си наметка.
Рен му подаде ивица брезово лико.
— Направи разрези в него и го вържи върху очите си. Иначе ще ослепееш от снега.
— Нали никога не беше стигала толкова далеч на север.
— Аз не, но Фин-Кедин е стигал. Той ми каза за ликото.
Торак гледаше трудно през тесните процепи и беше неспокоен, защото трябваше да се оглежда за коварни преспи или огромни ледени висулки, които се откъсваха с грохот от скалите. Изведнъж забеляза, че Рен изостава. Това не се беше случвало досега. Обикновено тя бе по-бърза от него.
Изчака да го настигне и се изплаши, като видя колко са посинели устните й. Попита я дали се чувства добре.
Рен поклати глава и като се наведе напред, опря ръце на коленете си.
— Това продължава вече цял ден — каза тя. — Сякаш нещо изсмуква силите ми. Мисля… мисля, че причината е Нануак.
Той се почувства виновен. Толкова бе внимавал да не разбуди Ледената река, че бе забравил за торбичката от гарванова кожа на кръста й.
— Дай я на мен — каза. — Ще се редуваме.
Рен кимна.
— Но аз ще нося меха. Иначе не е честно.
Размениха се. Торак завърза торбичката за колана си, а през това време тя гледаше през рамо колко далеч са стигнали.
— Движим се много бавно — рече накрая. — Ако не успеем да я прекосим, преди да мръкне…
Нямаше нужда да казва повече. Той си представи как двамата копаят пещера в снега и се притаяват в нощта, докато Ледената река се гъне и стене около тях.
— Имаме ли достатъчно дърва за огън? — обърна се към нея.
Тя отново поклати глава.
Преди да се отправят към сипеите, всеки от тях бе събрал наръч дърва и бяха запазили малко огън за по-късно. За целта отрязаха късче от копитовидната гъба, която растеше върху изсъхнали брезови дървета, и я запалиха, а после угасиха огъня и го оставиха само да тлее. След това увиха парчето гъба в брезова кора, която продупчиха на няколко места, за да може огънят да диша, и запушиха ролката с брадат мъх. Така тлеещият огън можеше да се носи през целия ден и при нужда лесно се разпалваше с прахан и духане.
Торак прецени, че имат достатъчно дърва за една нощ. Но ако бурята се проточеше, щяха да измръзнат.
Продължиха да вървят и скоро той разбра защо Нануак беше изтощил Рен, тъй като също започна да усеща тежестта му.
Внезапно момичето спря и свали рязко превръзката от брезово лико от очите си.
— Къде е потокът? — попита стреснато.
— Какво? — не разбра Торак.
— Стопената вода! Току-що забелязах. Дерето го няма. Дали това не означава, че вече можем да излезем изпод скалите?