Като стисна ножа в едната ръка, а брадвичката в другата, той се приближи заднишком до Рен, която вече беше поставила стрела на лъка си. Вълк се скри в сенките. Застанали гръб до гръб, Торак и Рен се озоваха срещу кръг от настръхнали стрели.
Най-високата от фигурите в бяло пристъпи напред и отметна качулката си. В здрача червеникавата й коса изглеждаше почти черна.
— Най-после ви пипнахме — каза Хорд.
Двадесет и осма глава
Защо се държиш така? — извика Рен. — Той се опитва да ни помогне! Не можеш да се отнасяш с него като с враг!
— Само гледай — отвърна Хорд и повлече Торак през снега.
Той се помъчи да остане прав, но не беше лесно, с вързани на гърба ръце. Нямаше надежда за бягство: бе заобиколен от Ослак и четирима яки мъжаги от Гарвановия клан.
— По-бързо! — подканяше ги Хорд. — Трябва да стигнем лагера преди мръкнало!
— Но това е Слушателя! — не се предаваше момичето. — Мога да го докажа! — Тя посочи торбичката от гарванова кожа на кръста на Торак. — Той намери и трите части на Нануак!
— Нима? — измърмори Хорд. Без да забавя ход, изтегли ножа си и откъсна торбичката от колана на Торак. — Е, сега са мои.
— Какво правиш? — извика Рен. — Върни я обратно.
— Затваряй си устата! — кресна й Хорд.
— Няма! Кой казва, че можеш да…
Хорд я зашлеви през лицето. Ударът беше толкова силен, че тя политна и се свлече на земята.
Ослак изръмжа недоволно, но Хорд го предупреди да не се бърка. Гледаше задъхан как момичето се изправя на крака.
— Ти вече не си ми сестра — изсъска той. — Мислехме, че си мъртва, когато намерихме колчана ти в Реката. Фин-Кедин не говореше три дни, но аз не скърбях. Радвах се. Ти предаде клана си и ме посрами. По-добре да беше умряла.
Рен опипа с трепереща ръка устната си. Беше разкървавена. Върху бузата й се появи червена следа.
— Не биваше да я удряш — каза Торак.
Хорд му се озъби:
— Ти не се бъркай!
Момчето впи гневен поглед в Хорд и остана шокирано от промяната в него. Вместо снажния млад мъж, с когото се беше бил преди по-малко от месец, сега сякаш виждаше призрак. Очите на Хорд бяха зачервени от недоспиване, а на ръката, с която стискаше Нануак, нямаше нокти — само сълзящи рани. Нещо го ядеше отвътре.
— Стига си ме зяпал — озъби се той.
— Хорд — обади се Ослак, — не бива да спираме. Мечката — Младежът се обърна рязко, очите му се напрягаха да проникнат в тъмнината.
— Мечката, мечката — измърмори той, сякаш самата мисъл за нея го нараняваше.
— Хайде, Рен. — Ослак се наведе и й подаде ръка. — Скоро ще ти сложим лапа5. Лагерът не е далеч.
Рен не прие протегнатата ръка и се изправи сама на крака.
Торак погледна нагоре по пътеката и забеляза нещо оранжево да проблясва в сгъстяващия се здрач. Повървя малко и в сенките под един млад смърч зърна чифт кехлибарени очи.
Сърцето му се преобърна. Ако Хорд видеше Вълк, кой знае какво можеше да направи…
За щастие Рен привлече вниманието на всички.
— Сега брат ми ли е старейшина на клана? — попита тя. — Него ли следвате вместо Фин-Кедин?
Мъжете наведоха глави.
— Не е толкова просто — отвърна Ослак. — Преди три дни мечката ни нападна. Уби… — Гласът му потрепери. — Уби двама от нашите.
Кръвта се оттече от лицето на Рен. Тя се приближи до Ослак, чието чело и скули бяха намазани със сива речна глина.
Торак не знаеше какво означават тези знаци, но когато Рен ги видя, ахна.
— Не — прошепна тя и докосна ръката на Ослак.
Едрият мъж кимна и се извърна.
— Ами Фин-Кедин? — попита остро Рен. — Да не би да е…
— Ранен е тежко — каза Хорд. — Ако умре, аз ще бъда новият старейшина. Ще се постарая да стане така.
Рен запуши уста с ръка и побягна към лагера.
— Рен! — извика след нея Ослак. — Върни се!
— Остави я — каза Хорд.
Когато тя се скри от погледа им, Торак се почувства съвсем сам. Дори не знаеше имената на останалите мъже от Гарвановия клан.
— Ослак — помоли той, — накарай Хорд да ми върне Нануак! Това е единствената ни надежда. Знаеш го.
Едрият мъж понечи да отговори, но Хорд го прекъсна.
— Твоето участие свърши — обърна се той към Торак. — Аз ще занеса Нануак в Планината! Аз ще принеса в жертва кръвта на Слушателя, за да спася хората си!