„Обичам те… да, ще се омъжа за теб…“ Думите ехтяха в ушите му, сякаш бяха произнесени току що.
„Ще дойда да те отведа. Преди да падне първият сняг.“ Тя вървеше срещу него — пълните и устни се усмихваха страстно, а в сведените и очи проблясваше предизвикателство. Бедрата и се полюшваха с всяка премерена стъпка. Ръцете и се движеха гъвкаво, устните и се разтваряха, възбудата в очите и нарастваше.
Един остър лакът в ребрата сложи край на мечтите му.
— Нали искаш да чуеш за какво се говори? — прошепна Охлюва черупка в ухото му.
Бягащ като вятъра тръсна глава, за да проясни мислите си, докато вождът на клана продължаваше да говори. Гореща мазнина бе седнал с кръстосани крака до Черна луна; ръцете му лежаха на скута със сплетени пръсти, погледът му бе вперен в утъпканата трева; той слушаше внимателно.
От другата страна на Черна луна седеше Един мъж, а току зад дясното му рамо бе приклекнал Каменния юмрук. И двамата мъже бяха изморени от пътя, а дрехите им бяха опръскани с кал и покрити с прах. Бягащ като вятъра виждаше прикритата умора в суровите им погледи. Приличаха на опасни мъже, поели на плещите си всеобщата тревога.
Един мъж въртеше стръкче трева между пръстите си. Той всмукваше бузите си и татуираните на тях мълнии хлътваха навътре.
Един мъж и Каменен юмрук? Кога се бяха върнали? Бягащ като вятъра бе чул, че двамата ще наблюдават придвижването на Кухата флейта поне десет дена — но един поглед бе достатъчен да разбере човек, че те вече са открили нещо. Нещо, което едва ли ще им хареса.
— Глътнал си доста женска отрова — изсумтя Охлюва черупка. — Тя трябва да е изумителна жена.
Бягащ като вятъра изгледа неодобрително приятеля си и насочи вниманието си към Черна луна, който тъкмо казваше:
— …се върна. Искам той да ни разкаже всичко, което двамата с Каменен юмрук са успели да научат.
Един мъж огледа кръга от лица. Един по един, той срещаше очите на стари приятели, от време на време кимваше. Най-накрая погледът му срещна този на Бягащ като вятъра и бойният водач кимна с нескрито одобрение в очите. Той се прокашля и каза:
— Всичко, което Бягащ като вятъра, Охлюва черупка и Син вятър ни казаха, е вярно. Каменен юмрук и аз се придържахме към високите местности, където можехме да се придвижваме, без да бъдем забелязани. През нощта слязохме до лагерите им, за да се опитаме да ги подслушаме и да научим нещо. Целият клан Куха флейта се е стекъл в долината на Дебелия бобър.
Между хората се понесе шепот.
Един мъж направи жест със загорелите си от слънцето ръце:
— Притаихме се в тъмнината и пленихме една от жените им. Завлякохме я на достатъчно разстояние от лагера, за да не се чуваме, и поговорихме с нея. Ето какво ни разказа тя. Зимата на север от Опасната река е била ужасна. Топлите ветрове чинук изобщо не са се появили. Снегът се сипел на преспи по цялата земя, а после навалял още и още сняг. Изобщо не спирал. Войни на Кухата флейта са открили места, където бизоните са били затрупани от преспи, а други са се покатерили върху гърбовете им само за да бъдат на свой ред погребани под снега. По северните равнини се разнасяла воня на гниещи животни, загинали в снеговете. Големите стада са изчезнали. Срещали се само пръснати тук-там бизони, но и те имали съвсем малко месо по костите си.
— Но Кухата флейта не бягат само от вонята. Още по на север зимата е била дори по-ужасна. Клановете на Снежната птица и Осата, живеещи покрай Реката на буболечките, били изправени пред гладна смърт. Лосовете и елените карибу измирали — някои от тях измръзвали прави. Северните стада бизони може вече да са изгинали до крак. Озовали се в такова тежко положение, клановете на Снежната птица и на Осата се срещнали и провели съвет. Решили, че заедно ще успеят да изтласкат Кухите флейти от ловните им полета и да спасят гладуващите си деца. Превзели са земите на Кухата флейта около Опасната река. Смятат, че там ловът ще бъде по-добър през тази есен.
Черна луна поклати невярващо глава:
— Значи всички кланове идват на юг?
Един мъж сви рамене:
— Ето какво ни разказа пленената жена. Войните на Осата и Снежната птица нападнали Кухата флейта, когато започнало пролетното топене на снеговете. След тях идва кланът на Зеления камък, който е напуснал гористия пояс, за да се засели в ловните полета край Реката на буболечките, които тези кланове изоставят. Когато Зелените камъни пристигнат там, ще открият онова, което другите вече са видели, и вероятно ще ги последват на юг, като по пътя ще ловуват каквото намерят, ще ядат корени и горски плодове. Лятото е хубав сезон. Хората не гладуват. В реките може да се лови риба, могат да се хващат птици и дребен дивеч. Но клановете няма да намерят големи стада бизони и мислите на всички ще са заети с идващата зима. Единственият път, който остава, е на юг.