— Попитахме жената, дали Кухите флейти ще останат в долината на Дебелия бобър, за да се опитат да отблъснат обединените кланове. Тя каза, че ще останат само колкото да съберат сили или докато се появят останалите кланове и започнат да ги нападат. Кухите флейти са изтощени от битки. Твърде много от своите са изпратили с Песни при Гръмовната птица.
— След това са видели зеления огън в небето и са го възприели като знак да се придвижат още по на юг. Търговците са им разказвали, че на юг зимите не са толкова сурови. Студът не е толкова силен. Хората не гладуват, ако ветровете чинук не задухат. Жената ни каза, че Кухите флейти са отчаяни, че са решени да не оставят семействата си да гладуват повече.
Шушуканията на хората се усилиха. Както и да приключеше съветът, очакванията на всички щяха да бъдат мрачни.
— Тези бяха думите, които чухме двамата с Каменен юмрук — добави Един мъж. — Доловихме и отчаянието, което се криеше в тях. Чухме как душата на жената ни говори. Ето какво казвам аз, съплеменници: не можем да върнем назад Кухите флейти, а дори и да го направим, след тях идват обединените кланове на Снежната птица и Осата, а след тях — Зеленият камък.
Черна луна помръдна, все едно че потрепери.
— Един мъж, ти си най-силният ни войн. Винаги си говорил благоразумно и открито. Всички уважаваме съветите ти. Какво предлагаш да направим?
Един мъж пое дълбоко дъх и отпусна уморено рамене.
— Някога бих казал, че Черните острия ще успеят да ги отблъснат. Щях да бъда един глупав млад мъж, който никога не е виждал погледа в очите на Кухите флейти. Съветът ми щеше да бъде съвет на човек, който никога не е виждал как един клан губи всичките си воини, както Бягащ като вятъра ще ви каже, че се е случило с Бялата глина. Къде са сега хората от клана Бяла глина? Според разказа на Бягащ като вятъра те са били почти унищожени, останал е само един техен лагер, преследван от Племето на вълка, изтласкан на юг чак до Страничните планини — планини, които ние дори не сме виждали още.
— А какво стана с жената, която сте пленили? — запита Черна луна.
Каменен юмрук се обади от мястото си зад Един мъж:
— Взехме я с нас, докато преплуваме реката на Дебелия бобър. През това време тя ни разказваше за зимата, която е прекарала край Опасната река. Разказът и трогна сърцата ни. Майка и и баща и, двете и деца — единствените и деца — умрели от студ. Пуснахме я и и пожелахме всичко най-добро.
Огнения заек — воинът, който се бе бил така храбро при устроената на Строшените камъни засада — се изправи и изчака Черна луна да му обърне внимание. После прочисти гърлото си и се огледа.
— Ако искаме да запазим ловните полета в долината на Дебелия бобър, ще имаме нужда от цялата си храброст. Аз изобщо не одобрявах идването ни тук от самото начало. Сега обаче преценявам, че може би то е било правилно. Ако Кухите флейти ни бяха нападнали, докато бяхме разпръснати, щяха да ни изтласкат от долината на Дебелия бобър и да избият много от нашите воини. Мисля, че с обединени сили ще можем да прогоним Кухите флейти в посоката, от която са дошли. Сега те са изтощени. Едно дръзко нападение би могло да ги разбие, както разбихме клана Бяла глина преди три години край същата тази река. Ако успеем да ги пръснем, да ги обърнем в бяг на север, може би разказите им ще накарат клановете на Снежната птица и Осата сериозно да се позамислят, преди да решат да изпитат силите ни.
Чуха се няколко одобрителни възгласа, докато Огненият заек сядаше на мястото си.
Един мъж се обади:
— При други обстоятелства бих се съгласил с приятеля ми Огненият заек. Но сега не мога.
— Тогава какво да направим? — запита Огненият заек. — Да седим тук и да приказваме, докато земите ни изчезват пред очите ни? — Той огледа лицата на хората, стараейки се да улови погледа им. Разтвори ръце, сякаш искаше да ги прегърне, след което вдигна глава към необятното небе и шумолящите от вятъра тополи. — Да изоставим всичко това?
Съпругата на Черна луна — Отстъпва място — се изправи и огледа кръга. Преживените от нея петдесет зими личаха отчетливо върху покритото и с бръчки лице. Тя размърда устни, прокарвайки език по празнините, останали след окапването на зъбите и. Беше облечена в обработена на дим рокля от еленова кожа, обшита с украшения от лосови кости, които блестяха на слънцето. Вратната линия бе опасана с черупки от перлени миди.