— Няма ги вече! — долетя един глас от края на лагера.
Бягащ като вятъра изпъна врат и се загледа натам. Един мъж вървеше между палатките, следван от впряг душещи кучета. Бягащ като вятъра познаваше тази походка, разпозна мускулестите рамена, полюшващи се при всяка крачка.
— Пелинов дух? — прошепна невярващо той.
Хората направиха път на новодошлия и той влезе в кръга. От всички страни светкавично се разнесе мърморене.
Държейки копия и атлатъл в едната си ръка, Пелинов дух се приближи до Бягащ като вятъра. Спря пред него; очите му бяха навлажнени, устните му трепереха. Разтвори ръце и младият мъж го прегърна, притискайки го силно към гърдите си.
— Какво правиш тук? — запита чичо си Бягащ като вятъра, отдръпвайки се малко, за да го разгледа по-добре. Дрехите на Пелинов дух представляваха окъсана и парцалива маса от износена кожа. Беше отслабнал и сега представляваше само изпито и одрипавяло подобие на някогашния силен мъж. Но дълбоко в кафявите му очи, в които се четеше, че е готов да понесе всичко, блестеше непреклонна гордост.
По лицето на Пелинов дух се изписа болезнено изражение.
— Нямаше къде другаде да отида — прошепна той, примигвайки бързо, за да сдържи сълзите си. — Кланът Бяла глина… вече го няма.
— Няма го? Как така го няма?
— Не съществува — отвърна той безизразно. — Всички са избити. Направи го Племето на вълка. — Той направи с ръка знака за „не съществува“.
Недоверчиви и удивени шушукания се понесоха сред редиците на Черните острия. Всички се раздвижиха и напрегнаха слуха си, за да чуват по-добре.
Черна луна пристъпи напред и втренчи изпитателен поглед в Пелинов дух.
— Идваш с оръжия.
Той кимна:
— Радвам се да те видя отново, Черна луна. След като вашите хора ни нападнаха при реката на Дебелия бобър, не мислех, че ще доживея деня, в който ще произнеса тези думи. Така е, идвам с оръжия. Не знаех дали племенникът ми е още жив. — Атлатълът и копията му изтрополиха на земята. Пелинов дух преглътна с усилие и вдигна поглед към вожда на Черните острия. — Ако бях разбрал, че е убит в изпитателния двубой, щях да дойда, за да се бия. Не за да отправям ново предизвикателтво… а за да умра като последния от клана Бяла глина.
Черна луна пое дълбоко дъх и огледа кръга от хора.
— Чух те да казваш, че всички от клана са избити…
— Бяла пепел! — извика Бягащ като вятъра, сграбчвайки Пелинов дух за раменете. Сърцето му заби лудо в гърдите и той усети някаква странна слабост в коленете.
Чичо му наведе глава:
— Не зная. Тя успя да избяга, когато Племето на вълка нападна лагера. Знам, че не са я пленили, но затова пък отведоха някои от останалите — например младите жени, които все още могат да раждат деца.
— Но къде…
— Не зная. — Пелинов дух вдигна ръка и потри лицето си. — Прехвърлих Страничните планини, отидох до лагера Трите устия и го наблюдавах известно време. Мислех си, че може…ами, че след като хората от клана Бяла глина са избити, тя може да се е върнала при Земните хора. Нотам я нямаше.
Бягащ като вятъра усети в стомаха си огромна празнота — сякаш го бяха изкормили. Светът около него притъмня — листата на дърветата, небето и скалистите плата сякаш изгубиха цветовете си.
— Кога се случи това? — изхриптя той.
— На сутринта, след като ти тъгна към лагера на Черните острия. — Пелинов дух вдигна поглед към брулените от вятъра клони над главите им. — Онази нощ аз бях там горе — скрит сред скалите. Исках да остана за малко сам, да си мисля за Ярка луна и да си поплача скришом. Видях те как изкачваш хребета, чух те да говориш с Бяла пепел. Видях как потегляш…ни след това се оттеглих да размисля. Разхождах се, докато започна да се зазорява, и тръгнах обратно към лагера. Чух писъците. Но вече беше прекалено късно да направя нещо. Вместо това се скрих сред скалите и видях как воините от Племето на вълка изгарят и последните ни палатки. След като те си отидоха, огледах мъртъвците, но не я намерих сред тях. Тогава направих кръг и последвах воините от Вълчето племе. Но Бяла пепел не бе и сред пленниците, които те бяха взели. Върнах се назад и огледах скришом лагера, преди да се промъкна до него и още веднъж да потърся тялото на Бяла пепел. Видях Храбър мъж, който вървеше между труповете.