Когато залагаш в местното казино или при местния букмейкър, ние получаваме дял от парите ти. Когато заведеш семейството на онази дълго планирана ваканция, повечето от похарчените от теб пари — за магистрални такси, за хотели, за увеселителни паркове — потъват в нашите джобове. Ти пушиш, ние печелим. Ти пиеш, ние печелим още повече. Купуваш си къща, взимаш самолет за Европа, наемаш кола, изпращаш на майка ти подарък за рождения ден — от всичко това ние правим пари. По дяволите, дори денят на твоето раждане и денят на твоето погребение за нас са повод и средство за печалба.
И ти никога няма да разбереш как го правим.
Това е нашата тайна.
За нас никога не пишат на първа страница. Е, може и да прочетеш за някой и друг „удар“ на полицията, да видиш по телевизията шайка арестувани мутри в изпокъсани памучни анцузи, които ги подреждат показно пред камерите и журналистите, но това не сме ние. Онези палячовци са хората, които ние искаме да си мислиш, че дърпат конците. Това са физиономиите, на които се отделя най-голямо медийно внимание, които ги показват по челните страници и във вечерните новини. И които биват осъдени на по трийсет години затвор. Ние разполагаме с хиляди като тях и ги подставяме всеки път, когато федералните или местните полицейски служби искат да направят медиен шум, да накарат обществото да си мисли, че те си вършат добре работата като ченгета.
Ние оставаме недосегаеми.
Или поне до скоро бяхме. Докато не се случи това.
Ние сме най-могъщата организация в света.
През последните двайсет години буквално всяка една уважавана престъпна организация по света се присъедини към нашите редици: от трите италиански мафии през японската Якудза и китайските Триади до френските гангстери в Марсилия, алжирците, израелците, гърците, ирландците и британците. И сега всички сме едно цяло. Могъщ ръководен организъм — толкова влиятелен и несъкрушим, че не сме по силите на нито едно правителство, да не говорим за каквито и да било амбиции на някой местен прокурор, пожелал да се прочуе на наш гръб. Ние се превърнахме в онова, за което някогашните гангстери-легенди като Лъки Лучано, франк Костело и Майер Лански можеха само да мечтаят. Ние сме ООН на организираната престъпност.
Извадихме нелегалния бизнес от улиците и го вкарахме в луксозно обзаведени кабинети с дървена ламперия — там, където обитават истинските пари и власт. Това не стана за една нощ, а и по пътя трябваше да дадем жертви. В онези ранни години не всички банди посрещнаха плана с въодушевление. Разбираемо е. Тези мъже и жени бяха свикнали да правят бизнес посвоему, сами. Не беше лесно да ги убедим да погледнат на нещата по-глобално, да прозрат възможностите, които щеше да ни донесе началото на новото столетие — възможностите за много по-големи печалби. Но повечето от тях го разбраха. Разбраха, че методите и средствата за трупане на пари, характерни за двайсети век, бяха необратимо остарели и за да увеличим печалбите си за в бъдеще, имахме нужда от кардинално нов начин на правене на бизнеса. Разбраха, че за да може не само да бъде конкурентоспособен, но и да оцелее и контролира лостовете на властта, модерният гангстер трябваше да получи добро образование и да борави така умело с финансовите отчети, както с пистолета и ножа. Съвременният бос на мафията трябваше да се чувства достатъчно уверено на заседанията на бордовете на директорите, както предшествениците му се бяха чувствали на събранията на профсъюзите. Мускули и биячи лесно се намираха. Но за да се изградят такива със знания и корпоративен опит щеше да е нужно време.
Когато настъпи новият век, групата ми беше установила пълен контрол. Бяхме се внедрили в коридорите на властта и задкулисието навсякъде от Уолстрийт и хедж фондовете до застрахователните компании и петролните корпорации. Бяхме стъпили здраво в политиката и медицината и получавахме лъвски пай от печалбите в хотелиерския бизнес, търговията с произведения на изкуството и скъпоценните украшения, въздушните превози. Като добавиш към това хазартния бизнес, наркотърговията, спорта и проституцията, резултатът беше, че притежавахме всичко. Така към лятото на 2011 година трийсет и един процента от всички направени разходи по света отиваха в нашите джобове.