— О-о-о, бедничкият Та-та. Как обича да си признава грешките, когато е готов да се изпразни в гащите, нали, Та-та?
Седях, блещех се и се чудех дали и други семейни двойки правят подобни неща.
— Е, Тати, вече е късно за извинения. — Надин сви сексапилните си устни и бавно кимна — както кимат хората, когато са ви разкрили някоя велика истина. — И колко срамно е, че Тати обича да лети нощем из града с хеликоптера, след като е правил един Бог знае какво, защото Мами то-о-олкова обича Тати, че единственото, което желае в момента, е да се люби с него по цял ден! А най-вече на Мами й се иска Тати да я целуне по любимото му място, точно където я гледа сега. — И Мами пак се нацупи престорено. — Но, о-о-о-х… бедничкият Тати! Няма никакъв шанс това да му се случи сега, дори ако беше останал единственият мъж на планетата. Защото Мами е решила да действа като ООН и да наложи поредното прословуто сексембарго. Тати няма право да прави любов с Мами до навечерието на Нова година — Моля? Това пък що за безочие е! — и то само ако много слушка дотогава. Но ако Тати направи дори една грешчица, ще се наложи да чака до Сретение Господне16! — Ебаси майката! Мами съвсем е откачила!
Бях на път да изпадна в състояние на безпрецедентно раболепие, когато внезапно ми хрумна друга идея. О, Божичко! Дали пък да не й кажа? Майната му, шоуто си заслужаваше!
Мами с бебешки глас:
— И знаеш ли какво си мисля сега, Тати? Мисля си, че е време Мами да извади всичките си копринени чорапи и жартиери и да започне да се разнася с тях из цялата къща, а всички ние знаем колко много Тати обича копринените чорапи и жартиери на Мами, нали Тати!
Кимнах, преливащ от желание. Мами не се отказваше:
— О, да, известно ни е! Пък и на мами вече й писна да носи бельо… уф! Даже е решила да го изхвърли на боклука! Така че гледай добре, Та-та — Дали да не я спра вече? М-м-м, не. Ще изчакам още малко! — защото тепърва ще гледаш тази гледка из цялата къща! Но, разбира се, ще трябва да спазваш ембаргото: докосването е абсолютно забранено. И никакви чекии, Тати. Докато Мами не ти даде разрешение, ще стоиш „мирно“. Ясно ли е, Тати?
А аз с новопридошла самоувереност:
— А ти, Мами? Какво ще правиш ти?
— О, Мами знае много добре как да се задоволява. О-о-о… о-о-о… а-а-а — изстена манекенката. — Мами се възбужда дори от самата мисъл! Не мразиш ли хеликоптерите, Тати?
Реших да я настъпя по слабото място:
— Не знам, Мами, но мисля, че само дрънкаш и нищо не правиш. Ти ли да се самозадоволяваш? Не те виждам как ще го направиш.
Мами пак присви сочните си устни, поклати бавно глава, после каза:
— Ами време е да дадем първи урок на Тати — Еха, нещата се развиваха прекрасно! А Чандлър продължаваше безхаберно да изследва мокета — и затова Мами иска Тати да задържи погледа си върху ръката на Мами и да наблюдава много внимателно, иначе Сретение Господне ще се превърне във Великден, преди тати да е успял да каже „набъбнали ташаци“. Ясно ли е кой командва тук, Тати?
Правех се, че участвам в представлението, но се подготвях да пусна бомбата:
— Да, Мами, но какво ще правиш с ръката си?
— Шшш! — отвърна Мами, завря отново пръст в устата си и го смука, и го смука, докато заблестя от слюнката под утринната светлина… и тогава бавно, грациозно, похотливо се насочи на юг… надолу по широко изрязаното си деколте… между гърдите… по пъпа… та чак до…
— Спри! — креснах аз и вдигнах дясната си ръка. — На твое място не бих го направил!
Това я шокира. А и направо я вбеси! Очевидно бе очаквала вълшебния момент с не по-малко нетърпение от мен. Стига толкова. Беше време да й пусна бомбата. Но преди да успея да отворя уста, Мами започна да ме мъмри:
— Ха! Ама ти вече прекаляваш! Никакви целувки и любов до 4 юли!
— Ами Роко и Роко, Мами?
Мами се вцепени от ужас.
— А?
Наведох се, вдигнах Чандлър от великолепния розов мокет, притиснах я към гърдите си и я мляснах по бузата. И щом се убедих, че е в безопасност, продължих:
— Тати иска да разкаже на Мами една приказка, а като свърши и Мами е доволна, че Тати я спря да направи онова, което се канеше, тя ще му прости всички прегрешения, нали?
Никаква реакция.
— Добре — казах, — в тази приказка се разправя за една малка розова стая в Олд Бруквил, Лонг Айлънд. Иска ли Мами да я чуе?
Мами кимна, но върху съвършеното й манекенско личице цареше пълно объркване.