— Продавам петдесет хиляди юлски петдесетачки5! — крещеше друг брокер през две бюра от него.
— Те нямат пари — викаше друг.
— Няма да забогатея от една сделка! — избълва един брокер на клиента си.
— Ти майтап ли си правиш с мен? — съскаше пренебрежително Скот в слушалката си. — След като фирмата и данъчните си вземат пая, комисионната ми няма да стигне и кучето си да нахраня!
От време на време някой от брокерите победоносно затръшваше слушалката, попълваше фиш за поръчка и отиваше до пневматичната тръбна система, прикрепена към носещата колона. Тикваше фиша в стъклен цилиндър и го наблюдаваше как бива засмукан към тавана. Оттам фишът поемаше пътя си към търговския отдел в другата част на сградата, откъдето щеше да бъде пренасочен за изпълнение към партера на Нюйоркската стокова борса. За да се отвори пространство за тръбната система, таванът беше снижен дотолкова, че очаквах всяка секунда да се срути върху главата ми.
До десет часа Марк Хана беше направил три курса до носещата колона и се канеше да направи четвърти. Беше толкова спокоен по телефона, че направо ми взе акъла. Изглеждаше сякаш се извинява на клиентите си, докато бавно им вади очите.
— Чуйте какво ще ви кажа, сър — казваше Марк на председателя на една от компаниите в списъка на „Форчън 500“6. — Гордея се, че винаги напипвам подобни емисии при най-ниската възможна цена. И целта ми е не само да ви въвеждам в подобни ситуации, но и да ви извеждам оттам. — Тонът му беше толкова мек и благ, че ставаше почти хипнотичен. — Ще ми се да съм ви от полза в дългосрочен план, да бъда полезен както за бизнеса, така и за семейството ви.
Две минути по-късно Марк стоеше до тръбопровода с поръчка за четвърт милион долара за акции в компания, наречена „Майкрософт“. Не я бях чувал, но звучеше доста сносно. Та комисионната на Марк от сделката беше три хиляди долара. А аз бях със седем долара в джоба.
Към дванайсет вече ми се виеше свят и умирах от глад. Или по-точно: виеше ми се свят, умирах от глад и бях вир-вода. Но най-вече бях зарибен. Мощният тътен пронизваше всяка фибра на тялото ми и отекваше във вътрешностите ми. Усещах, че това е работа точно за мен и че мога да я върша не по-зле, а може би и по-добре от Марк Хана. Можех да съм хлъзгав като коприна.
За моя изненада, вместо да сляза с асансьора до партера и да профукам половината си състояние за два кренвирша и една ко̀ла, се озовах в асансьора заедно с Марк Хана на път към петзвездния ресторант „На върха на шестиците“7, помещаващ се на най-горния, четирийсет и първи етаж на сградата — сборно място за елита, където господарите на вселената се наливат с мартини и се хвалят какви са герои.
Още с влизането ни метр-д’отелът Луис се спусна към Марк, ръкува се енергично с него и му заобяснява колко се радва да го види в този прекрасен понеделнишки следобед. Марк му пусна петдесетачка, от което аз едва не си глътнах езика, и Луис ни поведе към ъглова масичка с фамозна гледка към горната западна част на Манхатън и моста „Джордж Вашингтон“.
Марк се усмихна на Луис и каза:
— Дай ни направо две мартинита абсолют, Луис, а после ни донеси още две след… — погледна към дебелия си златен ролекс — точно седем минути и половина. После продължавай да ги носиш на всеки пет минути, докато единият от нас не припадне.
Луис кимна.
— Чудесно, г-н Хана. Отлична стратегия.
Усмихнах се на Марк и измънках с доста извинителен тон:
— Много съжалявам, но не пия. — Сетне се обърнах към Луис: — Бихте ли ми донесли една ко̀ла. Нищо друго.
Луис и Марк се спогледаха, сякаш вършех престъпление, но Марк само каза:
— Днес му е първи ден на Уолстрийт. Дай му време.
Луис присви устни и кимна сериозно.
— Напълно ви разбирам — рече. — Няма страшно. Много скоро ще станете алкохолик.
Марк се съгласи.
— Добре казано, Луис, но все пак му донеси мартини, в случай че реши да промени мнението си. В най-лошия случай, ще го изпия аз.
— Отлично, г-н Хана. Ща хапвате ли с приятеля си днес или само ще пийвате?
За какво, по дяволите, говори Луис? Зачудих се аз. Въпросът му ми прозвуча адски нелепо, и то точно по време за обяд! Но за голяма моя изненада Марк каза на Луис, че днес не възнамерява да се храни и че ще обядвам само аз. Луис моментално ми подаде меню и отиде да ни донесе питиетата. Миг по-късно разбрах защо на Марк не му е до ядене: бръкна в джоба на сакото си, извади флаконче с кока, разви капачката и гребна с миниатюрна лъжичка. Извади искряща купчинка кокаин — най-мощното създадено от природата средство за потискане на апетита — и я изшмърка мощно с дясната си ноздра. После повтори процеса и омете още една доза и с лявата.
6
„Форчън 500“ — ежегодна класация на 500-те най-големи компании в света, съставяна от списание „Форчън“. — Б.пр.
7
Сградата, в която се развива действието, е Тишмън Билдинг, на Пето Авеню номер 666, между 52-а и 53-а улица в Манхатън. — Б.пр.