Бях шокиран. Не можех да повярвам! Тук — насред ресторанта! Сред господарите на вселената! С крайчеца на окото се огледах дали някой е забелязал. Очевидно никой; а сега, като се връщам в спомените си, съм сигурен, че никой и пет пари не даваше. Бяха тотално заети да се наливат със скоч, джин, водка и бърбън и с какви ли не още субстанции, които можеха да си позволят с тлъстите си заплати.
— Вземи — каза Марк, подавайки ми флакончето. — Истинският билет за Уолстрийт. Този и курвите.
Курвите ли? Това ме порази като гръм. Имам предвид, никога не бях ходил на курва! Не само това, но и бях влюбен в едно момиче, за което се канех да се женя. Казваше се Дениз и беше красива — както външно, така и вътрешно. Шансовете да започна да я плъзгам бяха под нулата. Колкото до коката, бях си взел своя пай — беше част от парти-културата в колежа, но от няколко години не бях докосвал нищо, освен джойнт.
— Не, благодаря — казах с известно чувство на обърканост. — Тия неща не ми понасят особено. Карат ме… ъъ… да се смахвам. Все едно не мога да спя, да ям и… ъъ… добре де, започвам да се шашкам за всичко. Наистина ми действат зле. Дяволски зле.
— Няма проблем — отвърна Марк и омете още една доза от флакончето. — Но ти гарантирам, че кокаинът е най-добрият ти помощник в тукашното ежедневие! — Поклати глава, сви рамене: — Абе, шибана лудост е да си борсов агент. Не ме разбирай погрешно: падат страхотни пари и всичко е окей, но в крайна сметка не създаваш нищо, не градиш нищо. Тъй че след известно време всичко става някак си… монотонно. — Направи пауза, сякаш търсеше верните думи. — Истината е, че ние не сме си най-долнопробни продавачи. Никой от нас няма представа точно кои акции и книжа се качват! Просто мятаме стрелички по дъската за дартс, пък каквото излезе. Все едно, всичко това ще ти се изясни много скоро.
През следващите няколко минути си разправихме за миналото си. Марк беше израснал в бруклинската махала Бей Ридж, известна със своята суровост.
— Каквото и да правиш — хапливо отбеляза той, — не се хващай с мацка от Бей Ридж. Всичките са откачалки, пълна лудница! — После за пореден път напудри носа си и добави: — Последната, с която си имах работа, ме набучи с някакъв шибан молив, додето спях! Можеш ли да си представиш?
В този момент сервитьор в смокинг ни донесе питиетата. Марк надигна двайсетдоларовото си мартини, а аз — ко̀лата си за осем долара. Марк каза:
— За Доу Джонс8, да стигне чак пет хиляди пункта! — и се чукнахме. — И за твоята кариера на Уолстрийт! — добави той. — Имаш шанс да направиш страхотно състояние от тая лудница, но гледай да й оставиш колкото се може по-малко от душата си!
И двамата се засмяхме и отново чукнахме чашите.
И ако някой точно тогава ми беше казал, че само след няколко години ще съм собственик на ресторанта, в който седях сега, и че Марк Хана, наред с половината от брокерите от „Л. Ф. Ротшилд“, ще работи за мен, щях да му кажа, че е абсолютно луд. И ако някой ми беше казал, че щях да шмъркам магистралки кокаин от бара му, додето дузина елитни курви се възторгват от гледката, щях да му кажа, че тотално си е изгубил акъла.
Но това бе само началото. Защото точно в тоя момент всичко ставаше някъде много далеч от мен — неща, с които нямах нищо общо: започна се с нещо дребно, наречено хедж стратегия, един вид генерирано от компютри застраховане на инвестиционните портфейли, което в крайна сметка потуши подивелите курсове на акциите, срути индекса Доу Джоунс с цели 508 пункта само за един ден и доведе до абсолютно непредвидими събития. Борсата на Уолстрийт щеше да прекрати за известно време всички сделки, а фирмата за инвестиционно банкиране „Л. Ф. Ротшилд“ щеше да сложи край на своето съществуване. И тогава щеше да се възцари истинската лудница.
Това, което ви предлагам сега, е възстановка — сатиричен преразказ — на цялото безумие, оказало се един от най-страшните кошмари в историята на Уолстрийт. И ви я разказвам с онзи глас, който кънтеше тогава в главата ми — ироничен, хладнокръвен, самооправдателен, а в ред случаи — и жалък глас. Гласът, който тогава оправдаваше всичко случващо се в преизпълнения с тотално разюздан хедонизъм мой живот. Гласът, който ми помогна да покваря — и да манипулирам — и други и да внеса хаос и безумие в цяло едно поколение от млади американци.
8
Промишленият индекс Доу Джоунс (Dow Jones Industrial Average) е индекс за следене на състоянието на промишлените предприятия на американския фондов пазар. Обхваща цените на 30 от най-големите и стабилни публични компании в САЩ. Често се смята за индикатор за състоянието на американската икономика. За първи път индексът е публикуван на 26 януари 1896 г. при стойност 40,94, представляваща средноаритметично на цените на акциите на 12 американски промишлени компании. На 21 ноември 1995 г. преминава границата от 5000 единици — 5023,55, а на 29 март 1999 г. и тази от 10 000 — 10 006,78. Своят максимум достига на 14 януари 2000 г. — 11 722,98. — Б.пр.