— Мерк, ти си с мен и Елизабет. Нека го направим възможно най-чисто.
Беше много по-чисто, отколкото Елизабет бе очаквала. Двамата пазачи, които Даш бе подкупил, се погрижиха пътя, който използваха до имението, да е безопасен. Задната врата бе отключена. Придвижиха се безшумно по тъмния вътрешен коридор и поеха към фоайето в предната част на къщата.
Проверявайки добре осветената площ, Елизабет видя как Даш се обърна към Мерк и му направи знак по посока на извитото стълбище. Когато другият мъж стигна благополучно до върха, Елизабет последва примера му. Присъедини се към Породата на площадката и двамата останаха нащрек, докато Даш се изкачи безшумно до тях. Моментът беше идеален. Те стояха напрегнати в очакване, когато пазачът направи обиколката си, крачейки сънено през фоайето и кухнята.
Когато се скри, Даш направи знак за тръгване. На горния етаж имаше серия от коридори и затворени врати. Кабинетът на Грейндж се намираше в средата на етажа. Те спряха пред вратата и се вслушаха внимателно в звънкия смях на момичета на Саймън и плавния, културен глас на Грейндж отвътре.
Приготвиха оръжията и Даш почука тихо. В началото шумът предизвика тишина, след това едно яростно проклятие от страна на мъжа, когато трите жени направиха своя ход. Вратата се отвори рязко и бързо от Стефани. Очите й бяха хладни, а изражението — кръвожадно, когато Даш и другите пристъпиха вътре в стаята.
— Елизабет — Грейндж беше седнал зад огромното дъбово бюро, ръцете му лежаха върху гладката полирана повърхност, а Даника стоеше зад него, опряла нож до гърлото му. — Колко интересно. Виждам, че водиш и приятели със себе си.
Елизабет потисна една тръпка на отвращение, когато погледна към чудовището, което бе преследвало нея и дъщеря й в продължение на две години. Той беше добре облечен мъж, гъстата му кестенява коса беше сресана назад от лицето му, което би могло да изглежда доста привлекателно, ако не беше грапавият белег, разсичащ едната му буза, и блясъкът на студена подигравка в лешниковите му очи.
— Да, така е — отговори му Даш почти развеселено, докато Мерк затваряше вратата зад себе си.
— Меркюри Уорънт — Грейндж погледна към едрата Порода очаровано. — Колко интересно — после се обърна отново към Елизабет. — Предполагам, най-сетне си разбрала каква малка златна мина си родила, скъпа. Дейн не беше особено доволен от кученцето в края на краищата, а?
Дъщеря й не беше кученце. Елизабет потисна гнева си и се прицели в главата му.
— Искам онези документи — бе изумена от ледената обвивка, която се разпростря по тялото й. В душата й. — Веднага.
Очите на Грейндж се присвиха и се насочиха към Даш.
— Тя може да ти донесе милиони. Но не и без моята помощ. Аз разполагам със сперма на Порода…
Даш се изсмя.
— Това, което имаш ти е нищо в сравнение с това, което имам аз — изсъска той.
След това се обърна, дръпна ръкава на тениската си над рамото и разкри тъмния белег. Когато се обърна отново, Грейндж изглеждаше подходящо впечатлен.
— Изумително — въздъхна той. — Мартен се кълнеше, че Вълците са били избити. Предполагам, е сгрешил.
— Предполагам — Даш звучеше равнодушно, но Елизабет долови нотка на болка, промъкнала се в думите му. — Дай ни документите, които имаш, Грейндж.
Тънките устни на другия мъж се извиха, когато Даника се отдръпна внимателно от него, доволна да остави Даш да се справи с врага.
Грейндж въздъхна.
— Аз не мисля така — изсъска той, докато погледът му се местеше между Елизабет и Даш. — Тя бременна ли е вече?
Младата жена се усмихна.
— Позволи ми да го убия, Даш — прошепна тя. — Можем да намерим документите по-късно.
Очите на Грейндж проблеснаха от безпокойство.
— Не още, бейби — въздъхна Породата. — Казах ти, ако ни сътрудничи, може да живее. Имаме нужда от документите повече, отколкото от смъртта му.
Елизабет сви рамене. Погледът, който хвърли на другия мъж го предупреди обаче, че ще се наслади на възможността да го убие.
Грейндж прочисти гърлото си.
— Добре. Това е добър план, ако можех да ги извадя — той сви рамене небрежно и кимна към сейфа, който Даника бе открила, докато проверяваше зад портретите и снимките, окачени на стената. — Документите са в сейфа.
— Комбинацията — Даш отиде до металната врата. — И не се ебавай с мен, Грейндж. Елизабет ще отнесе главата от раменете ти с този пистолет. Това бе всичко, което можех да сторя, за да я убедя да го направим по моя начин.