Младата жена опипа спусъка на оръжието, докато предизвикваше копелето с очи да й даде причина, каквато и да е причина, да го дръпне. Вместо това, той им каза комбинацията.
Елизабет не откъсваше погледа си от Грейндж, наблюдавайки го внимателно, докато слушаше как Мерк говори с хората отвън, а Даш набира числата на цифровата комбинация. Очакваше да прозвучи аларма. Молеше се Грейндж да й даде причина да го убие.
— Взех го — гласът на Даш я накара да направи гримаса.
— Той те е обуздал. Интересно — ухили се Грейндж. — Кажи ми, Елизабет, какво е усещането да те чука животно?
Елизабет изсумтя.
— Нямам представа. Да се обадя ли на любовницата ти, за да я питам?
Изражението му се стегна, когато в очите му проблесна гняв.
— Елизабет, този спусък не е нещо, с което да си играеш. Дяволски чувствителен е — предупреди я Даш, като се премести предпазливо зад нея. — Мерк, наблюдавай нашето приятелче, докато прегледаме документите. Искам да се уверя, че всичко, което ни трябва, е тук.
Елизабет се обърна към половинката си и едва не пропусна доволната, подигравателна усмивка на Грейндж.
Тя гледаше, когато Даш отвори папката. Първата страница го накара да замръзне. Още няколко страници и Даш обърна мрачните си, шокирани очи към нея.
— Мартен се наслаждаваше на малките си експерименти — въздъхна Грейндж със самодоволна усмивка. — Аз ги смятах за доста изобретателни, всъщност. Казаха ми, че създанията нямат душа. Че са зли убийци, които обичат да си играят с плячката си. Имах големи надежди Каси да прояви своята ДНК. Той направи всичко възможно, разбира се.
Елизабет усети как сърцето й избухва в гърдите и понечи да тръгне към Даш.
— Елизабет — спря, когато видя мъката в очите му.
— Искам да го видя — прошепна тя. — Искам да разбера какво са сторили на бебчето ми.
Премести се, докато можеше да разчете бележките, които Мартен бе направил.
„Преплитането в ДНК на гените на койот и вълк бе успешно и не толкова трудно, както бях предположил в началото. Създадох достатъчно от уникалната сперма, за да се гарантира зачеване с подходящата женска. Дейн Колдър изглежда повече от заинтересован от малкия ми експеримент. Неговият стерилитет го прави надежден партньор в това, както и убеждението му, че човек трябва да убие, ако се наложи, и да обучи децата му да вземат това, което искат. Ще бъде интересно, да се наблюдава растежа на детето. Мога само да се надявам да е от мъжки пол.
Три месеца по-късно
Процедурата ин витро беше по-успешна, отколкото се надявах. Питам се дали г-жа Колдър знае за малкото отвратително нещо, което расте в утробата й. Всички първоначални резултати от тестовете показват, че ДНК-то е налице. Със сигурност трябва да присъствам на раждането, за да извърша сам всички изследвания върху новороденото.“
Елизабет прочете първата страница, след това погледна към Даш ужасено. Не можеха да позволят на Каси да разбере. Не можеше да позволят тази информация да стане публично достояние. Репортажите вече бяха пълни със слухове за експерименти с Койоти. Човешки животни, експерименти, които най-сетне бяха дали на учените убийците, върху чието създаване бяха работили. Досега не бяха открили нито едно от тях, но докладите от лабораториите, бележките по подготовките и научните документи доказваха факта, че са съществували. Хладнокръвни и бездушни, също като своите животински братовчеди, и обичащи кръвта, която биха могли да пролеят. Това щеше да унищожи Каси, ако някога научеше, че е част от съществата, които Съвета бе създал.
— Стефани, ти и Глория подсигурявате изтеглянето — нареди Даш на другата жена. — Мерк, свържи се с момчетата отвън и се увери, че пазачите са обезвредени. Даника, вържи копелето, преди да тръгнем.
Грейндж се ухили развеселено.
— Бъди сигурна, че ще следя развитието й, Елизабет — каза студено. — След като информацията излезе на бял свят, няма начин да го скриеш от нея. Няма начин да спреш ДНК-то й да я промени. Тя няма душа. Тя е тленна малка обвивка, нищо повече. Една кучка за разплод на идеалния син.
Елизабет се прицели с пистолета в ръката си. Видя Каси — толкова сладка и любвеобилна, душата й светеше в очите й, в смеха й, в обичта й към всички около нея. Видя силата, необходима на малкото момиченце да се издигне над всичко, което това изчадие вече й бе причинило, и й се прииска да изкрещи от жестоката липса на милост у това чудовище Грейндж, за да направи онова, което бе сторил на детето й.