— Дяволски е студено нощем — въздъхна той. Елизабет можеше да види последиците от безсънието. — Но всичко се нарежда. Когато те пуснат, ще останем в имението на Породите, докато се почувстваш достатъчно силна. След това си отиваме у дома. Имам едно местенце… — Даш я гледаше внимателно. — Това е една хубава малка къща. Достатъчно голяма за семейство, не много далеч от града, но ще бъдем в безопасност там.
— Докато сме заедно, Даш — прошепна тя. Нищо друго нямаше значение за нея.
— Да — тогава мъжът сведе глава и произнесе тихо до устните й: — Обичам те, бейби.
Елизабет се усмихна и очите й се затвориха.
— И аз те обичам… половинке. Завинаги.
Даш излезе от болницата и пое Каси високо в прегръдките си, когато тя се хвърли към него. Момиченцето почти не го изпускаше от поглед от сутринта след операцията на Елизабет. Започваше да плаче, когато той излизаше без нея, а Даун казваше, че сяда до прозореца и наблюдава пътя с такова отчаяние, че къса сърцата на всички, докато той не се върне в хотела.
Даш я обгърна по-плътно и усети треперенето й, докато я изнасяше от болницата. След смъртта на Грейндж тя бе станала още по-тиха. Сякаш очакваше сега да се случи нещо повече. Очакваше удар, който още веднъж щеше да я хвърли в кошмара на последните две години.
— Още ли ме обичаш, Даш? — изненадващият въпрос бе прошепнат в ухото му, когато влязоха в асансьора.
Мъжът погледна надолу към главата й, когато вратата се затвори с плъзване.
— Разбира се, Каси, защо да не те обичам? Казах ти, ти си моето малко момиченце вече. Това няма да се промени.
Детето въздъхна, сякаш с облекчение.
— Наистина ли мога да те наричам татко вече, Даш? — попита го то, лицето му се надигна от рамото му и очите му се взряха в него с такава топлота, с такава обич, че Даш разбра, че Каси наистина има душа.
— Да — засмя се той, усещайки гордост от себе си, каквато бе изпитал и когато разбра, че Елизабет носи неговото дете. — Да, Каси, наистина вече можеш да ме наричаш татко.
Даш я прегърна силно и разбра, че каквото и бъдеще да я очаква, тя нямаше да се превърне в убиеца, за когото бяха мечтали Грейндж и Мартен. И той щеше да направи всичко по силите си, за да се увери в това.
Всичко е наред, Каси, точно както ти казах.
Каси стоеше сама в спалнята, няколко седмици по-късно, и гледаше мекото смътно сияние на феята, която седна от едната страна на леглото. Феята беше там, когато другият мъж бе убил баща й. Не татко й. Нейният татко беше Даш. Дейн й бе бил баща, но не бе толкова мил с нея, колкото Даш. Както и да е, тогава бе дошла феята. Бе убедила Каси да бъде тиха и спокойна, беше й казала, че майка й ще дойде и всичко ще бъде наред. Оттогава бе останала с нея и винаги й обещаваше, че всичко ще бъде наред. Но Каси все още се страхуваше.
— Мама е добре. Това е най-хубавото нещо — каза момиченцето, макар че чувстваше как гърдите я болят по онзи странен начин, както когато искаше да заплаче, но не може.
Каси. Отново ли се притесняваш? Феята винаги знаеше кога е разтревожена.
— Аз ще бъда ли лоша? — детето прошепна думите. Постоянно присъстващият страх, нарастваше вътре в нея.
Това зависи от теб, Каси — отвърна тихо феята, като се протегна и докосна бузата й с лека като перце ласка. — Ти си благословена със светлина и животът ти е дарен с причина. От теб зависи как ще изживееш този живот.
Феята невинаги говореше смислено, но Каси разбираше достатъчно, за да знае, че изглежда това бе неин избор. Майка й й бе казала, че е добро момиче, и Каси бе решена винаги да бъде такова. Прегърна новото си плюшено мече по-силно. То беше по-голямо от предишното. Пухкаво и топло, и тя вече не се чувстваше толкова самотна, когато феята странеше от нея — доста често тези дни. Освен това, Даш й бе казал, че ако се уплаши, тогава всичко, което трябва да направи, е да извика него и мама. Те винаги идваха и стояха при нея, когато се страхува или когато кошмарите са прекалено лоши.
Но не можеше да каже на мама защо кошмарите са лоши. Дори на Даш не можеше. Тя не беше родена да бъде добро момиче, мъжът с белега се бе изсмял, когато й бе казал това. Тя бе родена да бъде животно. Да бъде убиец. Но всичко, което искаше Каси, бе да бъде добро момиче.
Каси, не ти ли обещах, че всичко ще бъде наред? — попита я тогава феята. — Някога лъгала ли съм те?