— Ще бъде както вярно, така и напълно точно, да.
— По какъв начин?
Крафт се усмихна.
— Трябва да използваш въображението си.
Журналистът се усмихна в отговор, като се стараеше да не открива зъбите си.
— Имате ли и други истории, които да разкажете, господин Крафт?
— Харолд, моля те — настоя авторът и бързо махна с ръка. — Три часа, прекарани в журналистически разпити, ни дават право да приключим разговора си „на ти“. И ако трябва да отговоря на въпроса ти — да. Имам още истории, които да разкажа, и се надявам, че времето ще ми стигне, за да го направя. В момента работя върху една от тях. Заглавието й е „Магията на Раптър“. Искаш ли да видиш корицата?
— Много бих желал.
Те станаха и се преместиха от всекидневната, през някаква тясна заличка, в кабинета, който служеше най-вече за работно място на Крафт. Пишещи и печатни машини заемаха различни маси и навсякъде бяха струпани книги и рула хартия. Извезани книжни корици висяха по стените. Бюро от коа6 заемаше средата на стаята. От натрупаните върху бюрото изписани листа, Крафт измъкна някаква цветна снимка и я подаде на журналиста.
Снимката изобразяваше черна птица с корона от бели пера. Тя се спускаше върху някакво зловещо създание, наподобяващо купчина бодли. От наострените нокти на птицата излизаха светкавици. Докато тя връхлиташе върху чудовището, към гората бягаха тъмни същества.
Журналистът разгледа бегло снимката.
— Много драматично. Може би птицата представлява някой от твоя предишен живот?
Хорис Кю, който сега се наричаше Харолд Крафт, мрачно кимна.
— За бога, бедният Бигар. Добре го познавах — напевно изрече той с драматичен жест.
И с носталгия целуна снимката.
6
Дърво от вида на акациите, с тъмночервена кора, разпространено на Хавайските острови. Бел.пр.