Курд Ласвиц
Вълшебната лампа на Аладин
Бяхме седнали след вечеря около кръглата маса в уютния ъгъл и професор Аландер ми предлагаше пурите си, докато жените ни разгъваха ръкоделията си.
— А вие какво щяхте да изберете? — попита той съпругата ми, продължавайки нишката на разговора. — Шапката-невидимка или наметката на доктор Фауст, неизчерпаемата торба на Фортуна или ябълката от дървото на живота, или пък…
— Наметката, естествено, наметката — въодушеви се жена ми. — Да може човек един път да попътешествува до насита…
— И за храна отново да си бъде вкъщи — намеси се с усмивка младата съпруга на Аландер. — Това би било съвсем по твой вкус, Георг.
— Тихо! — заплаши Аландер. — Ти нали ще вземеш шапката-невидимка — да бъдат навсякъде и невидими да наблюдават, това е точно за нашите жени. А вие — обърна се той към мене, — като хипохондрик, с опасните болки ту отляво, ту отдясно, ще получите лековитата ябълка, тогава за мене остава голямото портмоне, тъкмо то ми трябва.
— Вашето изброяване на вълшебни реквизити беше много непълно — възразих аз. — Тези скромни качества не ме задоволяват. Ако аз можех да бръкна веднъж в съкровището на магьосниците, щях да си избера някакво средство, благодарение на което да се изпълнява всяко мое желание.
— За бога, какви ли поразии щяхте да сторите тогава — прекъсна ме госпожа Аландер и се отдръпна малко встрани, — няма да седя повече до вас.
— В такъв случай щях веднага да си го пожелая — отвърнах аз и й вдигнах падналото кълбо. — А кълбото…
— … щяхте, разбира се, да го оставите да си стои на пода…
— … и щеше да бъдеш най-нещастният човек на света, комуто се изпълнява всяко желание и който няма повече никакви желания — допълни жена ми.
— Не съм убеден. Защото, първо, бих могъл да поправям всяка допусната глупост и, второ…
— Даже бихте могли преди това да си пожелаете необходимото благоразумие — подхвърли заядливо Аландер.
— Позволете — засегнах се аз, — не си представям нещата така, че всяка моя бегла мисъл незабавно да се превръща в действителност; не, щях да си избера уред, който едва след известно размишление да може да бъде използуван, който да подчини на волята ми един, може би силен, но все пак не всемогъщ дух — това вече би ограничило благотворно въздействието му — искам само да подскажа, вълшебната лампа на Аладин.
— И после? — поинтересува се любезната ни домакиня.
— После щях да ви предоставя моя дух на разположение.
— Имате предвид, надявам се, духа на лампата. Добре, тогава да си намислим едно хубаво желание.
Аландер скрито се усмихна и взе от писалището си един предмет, който постави на масата. Това бе антична лампа от мед с причудливи орнаменти.
— Ето я лампата — обяви Аландер, — моля да се яви духът.
— Що за рядка вещ имате тук? — учуди се жена ми, посягайки към лампата. — Никога досега не съм я виждала при вас.
— Едва днес предложиха на музея да я купи. Самият аз още не съм имал време да я огледам по-подробно.
— И откъде е лампата?
— Намерена е в Тигър, в това няма съмнение, доказателствата са сигурни.
Ние наблюдавахме лампата, която жена ми държеше в ръка.
— Намерена в Тигър ли? — мислеше гласно тя. — Но нали край тази река се намираше Багдад, а в Багдад…
— … се издигал палатът на Аладин.
— Но лампата е очевидно много по-стара и не е от арабски произход.
— Това нищо не доказва — противопоставих се аз. — Както е известно, Аладин взел лампата по заръка на африканския магьосник от едно подземие, където тя може би е светила от векове.
— Ами тогава веднага да я потъркаме! — предложи пъргавата женичка на Аландер и посегна към лампата.
— Какво ти става, Хелене! — прекъсна я възмутен професорът. — Хубавата патина! Ти би обезценила цялата лампа!
Госпожа Аландер вирна високо главичката си и отново се отдаде на ръкоделието си. За какво ми е притрябвала вълшебната лампа на Аладин, ако тя не бива да се трие!
За втори път вдигнах кълбото и тъкмо щях да вметна още няколко думи в подкрепа на опита с триенето, когато жена ми извика:
— Но тук долу има надпис, погледнете!
Ние отново се надвесихме над лампата.
— На арабски е — произнесе се професорът. Той донесе лупа и запали клечка кибрит.
— Ех, ако това беше лампата на Аладин! — размечта се госпожа Аландер. — Тогава триенето няма да повреди патината.
Госпожа Аландер енергично почука с куката по масата. Кълбото падна.
— Много ли е страшен духът, когато се явява?
— Зависи колко силно се трие — обясних аз, навеждайки се. — Обикновено той се появява сред един облак на тавана; но нали аз мога да му заповядам веднага да се пъхне под масата, тъй като навярно първото ви желание би било това кълбо…