И — добре разположен, словоохотлив — той почна да разправя как кръвта, тази червена като театрална мантия течност, която била изготвена от дишането и храносмилането, която била натоварена с отпадъците и съдържа мазнини, белтъчини, желязо, захар и соли, бивала изтласквана при температура тридесет и осем градуса от сърцето през кръвоносните съдове и поддържала навсякъде обмяната на веществата, животинската топлина, с една дума, миличкия живот: тази кръв обаче не стигала непосредствено до клетките, а налягането, под което се намирала тя, процеждало през стените на съдовете един неин екстракт и млечен сок и го изтласквало в тъканите, за да проникне навсякъде, за да изпълни като тъканова течност всяка цепнатинка и да разтяга й опъва еластичната клетъчна тъкан. Това било тъкановото напрежение, тургурът, а тургурът от своя страна имал грижата да върне в лимфатичните съдове лимфата, след като същата достатъчно е промила клетките и е обменила достатъчно вещества с тях; по тези vasa lymphatica лимфата се влива отново в кръвта — дневно по един и половина литър. Той описа провеждащата и всмукваща система на лимфните съдове, разказа за гръдния лимфен проток, който събира лимфата на краката, корема, гърдите, на едната ръка и на едната страна на главата, за деликатни филтрови органи, които се намират на много места по лимфните съдове и които се наричат лимфни възли — по шията, под мишницата, в лакътните стави, в подколянната ямка и на други интимни и деликатни места по тялото.
— Тук могат да се появят отоци — обясни Беренс — и оттук именно бяхме излезли: задебелявания на лимфните възли, да речем, в подколенните ямки и лакътните стави — отоци, подобни на тия при воднянка, тук-таме, — и това винаги си има причината, макар и тя не винаги да е някоя особено красива. В такъв случай понякога императивно се налага съмнение за туберкулозно възпаление на лимфните съдове.
Ханс Касторп мълчеше.
— Да — каза той тихо след една пауза, — така си е, като нищо можеше да излезе един лекар от мене. Гръдният лимфен проток… Лимфата на краката… Много ме интересува… А какво представлява тялото? — бурно избухна той изведнъж. — Какво представлява плътта? Какво представлява тялото на човека? От какво се състои то? Кажете ни това днес, господин придворен съветник! Кажете ни го веднъж за винаги и точно, за да го знаем!
— От вода — отговори Беренс. — Значи, интересувате се и от органична химия? Човешкото тяло се състои в най-голямата си част от вода, от нищо по-добро и от нищо по-лошо, но няма защо да се горещите. Сухото вещество възлиза само на двадесет и пет процента и от тях двадесет процента са обикновен яйчен белтък, протеини, ако искате да се изразим малко по-благородно; към тях се прибавят само още малко мазнини и малко сол, това е горе-долу всичко.
— А яйчният белтък? Какво представлява той?
— Разни елементарни вещества. Въглерод, водород, азот, кислород, сяра. Понякога и фосфор. Но вие проявявате наистина една обширна любознателност. Някои белтъци са свързани още с въглехидрати, тоест с глюкоза и скорбяла. С възрастта плътта става жилава, това е защото в съединителната тъкан се увеличава колагенът, знаете, туткалът, който е най-важната съставка на костите и хрущялите. Какво да ви разправя още? Да, в мускулната плазма имаме един белтък, миозиногена, който при смъртта се съсирва в мускулен фибрин и причинява мъртвешкото вцепенение.
— Така-така, мъртвешкото вцепенение — каза весело Ханс Касторп. — Много добре, много добре. И после идва най-главното изследване, анатомията на гроба.
— Е да, естествено. Между другото много хубаво го казахте. Тогава работата става дълга и широка. Човек, така да се каже, се разпада чрез изтичане. Спомнете си само за големия процент вода! А другите съставки, нали без живот са малотрайни, се разпадат в по-прости, в неорганични съединения благодарение на тлението.
— Тлението, гниенето — каза Ханс Касторп, — нали това е горене, окисляване, доколкото зная.
— Поразително правилно. Оксидация.
— А животът?
— И той. И той, млади момко. И той е оксидация. Животът също е само изгаряне на кислорода в клетъчния белтък, оттам иде хубавата животинска топлина, която у някои е премного повишена. Да-да, животът е умиране, няма какво да го украсяваме толкова — une destruction organique35, както го бе определил на времето един французин със своето вродено лекомислие. На такова и мирише той, животът. Ако той ни се струва друг, преценката ни е повлияна.
— А когато човек се интересува от живота — каза Ханс Касторп, — той се интересува всъщност от смъртта. Не е ли така?