— Имаш нова рокля — каза той, за да може да я разглежда, и я чу да отговаря:
— Нова? Познаваш ли моя гардероб?
— Нямам ли право?
— Имаш. Неотдавна си я ших тук, при Лукачек в селото. Той има много поръчки за дамите тук горе. Харесва ли ти?
— Много — каза той, като още веднъж я измери с поглед, а после сведе очи и добави: — Искаш ли да танцуваш?
— Ти би ли желал? — попита тя усмихната с вдигнати вежди, а той отговори:
— Бих танцувал, ако на тебе ти се иска.
— Не си чак толкова изпълнителен, колкото те мислех — каза тя, а когато той се изсмя пренебрежително, добави: — Братовчед ти вече се прибра.
— Да, той ми е братовчед — потвърди Ханс Касторп без нужда. — Преди малко и аз видях, че го няма. Трябва да си е легнал.
— C’est un jeune homme tres etroit, tres honnete, tres allemand.46
— Etroit? Honnete?47 — повтори той. — Разбирам френски по-добре, отколкото говоря. Искаш да кажеш, че е педантичен. За педантични ли смяташ нас, немците — nous autres allemands?48
— Nous causons de votre cousin. Mais c’est vrai, вие сте малко буржоазни. Vous aimez l’ordre mieux que la liberte, toute l’Europe le salt.49
— Aimer… aimer… Qu’est-ce que c’est! Ca manque de definition, ce mot la. Единият го има, другият го обича, comme nous disons proverbiaiement50 — обясни Касторп. — Напоследък — продължи той — понякога се замислях за свободата. Тоест толкова често чувах тая дума, че почнах да се замислям за нея. Je te dirai en francais какво измислих. Се que toute l’Europe nomme la liberte, est peut-etre une chose assez pedante et assez bourgeoise en comparaison de notre besoin d’ordre — c’est ca!51
— Tiens! C’est amusant. C’est ton cousin a qui tu penses en disant des choses etranges comme ca?52
— He, c’est vraiment une bonne ame, една проста, незастрашена натура, tu sais. Mais il n’est pas bourgeois, il est militaire.53
— Незастрашена? — повтори тя със затруднение — Tu veux dire: une nature tout a fait ferme, sure d’elle-meme? Mais il est serieusement malade, ton pauvre cousin.54
— Кой ти каза това?
— Тук знаем много един за друг.
— Придворният съветник Беренс ли ти го каза?
— Peut-etre en me faisant voir ses tableaux.55
— C’est a dire: en faisant ton portrait?56
— Pourquoi pas. Tu l’a trouve reussi, mon portrait?57
— Mais oui, extremement. Behrens a tres exactement pendu ta peau, oh vraiment tres fidelement. J’aimerais beaucoup etre portraitiste, moi aussi, pour avoir l’occasion d’etudier ta peau comme lui.58
— Parlez allemand, s’il vous plait!59
— О, аз говоря немски и френски. C’est une sorte d’etude artistique et medicale — en un mot: il s’agit des lettres humaines, tu comprends.60 Какво става, не искаш ли да танцуваш?
— Разбира се, че не; детински работи. En cachette des medecins. Aussitot que Behrens reviendra, tout le monde va se precipiter sur les chaises. Ce sera fort ridicule.61
— Толкова голям респект ли ти вдъхва?
— Кой? — каза тя, като произнесе въпроса кратко и по странен начин.
— Беренс.
— Mais va done avec ton Behrens!62 Пък и много тясно е за танцуване. Et puis sur le tapis63… Нека погледаме танца.
— Да, нека погледаме — съгласи се той и заедно с нея почна да наблюдава със своето бледо лице и със сините, замислени очи на дядо си подскачанията на маскираните пациенти тук, в салона, и оттатък, в стаята за кореспонденция. Там подскачаше „нямата сестра“ със „синия Хайнрих“, госпожа Заломон, облечена като салонен кавалер с фрак, бяла жилетка, много издут нагръдник, нарисувани мустаци и монокъл, се въртеше върху малките си лачени обувки с високи токове, които неестествено се подаваха под черния мъжки панталон, с един Пиеро, чиито кървавочервени устни се открояваха всред набеленото лице, а очите му бяха като очите на заек-албинос. Гъркът с мантията размяташе съразмерните си крака в лилаво трико около деколтирания, тъмнобляскав Расмусен; прокурорът в кимоното, генералната консулша Вурмбранд и младият Гензер танцуваха даже тримата заедно, като се бяха прегърнали през раменете; що се отнася до госпожа Щьор, тя танцуваше с метлата, която притискаше до сърцето си, и галеше нейната четина, сякаш беше мъжки алаброс.
49
— Говорим за вашия братовчед. Но това е истина, вие сте малко буржоазни. Вие обичате реда повече от свободата, цяла Европа знае това.
50
— Обичаме… обичаме… Какво значи това? Тази дума не може да се дефинира. Единият го има, другият го обича, както казва една наша пословица.
51
Ще ти кажа на френски какво измислих. Това, което цяла Европа нарича свобода, е може би нещо доста педантично и доста буржоазно в сравнение с нашата нужда от ред — това е то!
53
Не, той наистина е добряк, една проста, незастрашена натура, разбираш ли. Но той не е буржоа, той е войник.
54
— Искаш да кажеш: натура, напълно укрепнала, уверена в себе си? Но той е сериозно болен, бедният твой братовчед.
58
— Естествено, дори много сполучлив. Беренс много точно е предал кожата ти, наистина много вярно. Много бих желал и аз да съм портретист, за да имам повод да изследвам кожата ти.
60
Това е едно своеобразно художествено и медицинско изследване — с една дума: касае се, разбираш ли, до хуманитарни изследвания.
61
Зад гърба на лекарите. Появи ли се Беренс, всички ще се втурнат към столовете си. Много глупаво ще излезе.