— C’est un sujet qui ne donne pas beaucoup à penser. Tu es un petit bonhomme convenable, de bonne famille, d’une tenue appétissante, disciple docile de ses précepteurs et qui retournera bientôt dans les plaines, pour oublier complètement qu’il a jamais parlé en rêve ici et pour aider à rendre-son pays grand et puissant par son travail honnête sur le chantier. Voilà ta photographie intime, faite sans appareil. Tu la trouves exacte, j’espère?
— Il y manque quelques détails que Behrens y a trouvés.
— Ah, les médecins en trouvent toujours, ils s’y connaissent…
— Tu parles comme monsieur Settembrini. Et ma fièvre? D’où vient-elle?
— Allons donc, c’est un incident sans conséquence qui passera vite.
— Non, Clawdia, tu sais bien que ce que tu dis là, n’est pas vrai, et tu le dis sans conviction, j’en suis sûr. La fièvre de mon corps et le battement de mon coeur harassé et le frissonement de mes membres, c’est le contraire d’un incident, car ce n’est rien d’autre — и неговото лице c потрепващите устни се сведе по-близо до нейното, — rien d’autre que mon amour pour toi, oui, cet amour qui m’a saisi à l’instant, où mes yeux t’ont vue, ou, plutôt, que j’ai reconnu, quand je t’ai reconnue, toi — et c’était lui, évidemment, qui m’a mené à cet endroit…
— Quelle folie!
— Oh, l’amour n’est rien, s’il n’est pas de la folie, une chose insensée, défendue et une aventure dans le mal. Autrement c’est une banalité agréable, bonne pour en faire de petites chansons paisibles dans les plaines. Mais quant à ce que je t’ai reconnue et que j’ai reconnu mon amour pour toi — oui, c’est vrai, je t’ai déjà connue, anciennement, toi et tes yeux merveilleusement obliques et ta bouche et ta voix, avec laquelle tu parles — une fois déjà, lorsque j’étais collégien, je t’ai demandé ton crayon, pour faire enfin ta connaissance mondaine, parce que je t’aimais irraisonablement, et c’est de là, sans doute c’est de mon ancien amour pour toi que ces marques me restent que Behrens a trouvées dans mon corps, et qui indiquent que jadis aibsi j’etals malady…83
Зъбите му затракаха. Още като фантазираше, той бе измъкнал единия си крак изпод скърцащия стол и докато го помести напред, другото му коляно вече се опираше върху пода, така че той коленичи пред нея с наведена глава и разтреперано тяло.
— Je t’aime — промълви той, — je t’ai aimee de tout temps, car tu es le Toi de ma vie, mon reve, mon sort, mon envie, mon eternel desir…
— Allons, allons — каза тя. — Si tes precepteurs te voyaient…84
Но той, вторачен в килима, отчаяно заклати глава и отговори:
— Je m’en ficherais, je me fiche de tous ces Carducci et de la Republique eloquente et du progres humain dans le temps, car je t’aime!85
Тя леко погали c ръка ниско подстриганата коса на тила му.
— Petit bourgeois — каза тя. — Joli bourgeois a la petite tache humide. Est-ce vrai que tu m’aimes tant?86
Той сега се бе отпуснал върху двете си колене и разпален от нейното докосване, продължи да говори с извърната назад глава и затворени очи:
— Oh, l’amour, tu sais… Le corps, l’amour, la mort, ces trois ne font qu’un. Car le corps, c’est la maladie et la volupte, et c’est lui qui fait la mort, oui, ils sont charnels tous deux, l’amour et la mort, et voila leur terreur et leur grande magie! Mais la mort, tu comprends, c’est d’une part une chose mal famee, impudente qui fait rougir de honte; et d’autre part c’est une puissance tres solennelle et tres majestueuse — beaucoup plus haute que la vie riante gagnant de la monnaie et farcissant sa panse — beaucoup plus venerable que le progres qui bavarde par les temps — parce qu’elle est l’histoire et la noblesse et la piete et l’eternel et le sacre qui nous fait tirer le chapeau et marcher sur la pointe des pieds… Or, de meme, le corps, lui aussi, et l’amour du corps, sont une affaire indecente et facheuse, et le corps rougit et palit a sa surface par frayeur et honte de lui meme. Mais aussi il est une grande gloire adorable, image miraculeuse de la vie organique, sainte merveille de la forme et de la beaute, et l’amour pour lui, pour le corps humain, c’est de meme un interet extremement humanitaire et une puissance plus educative que toute la pedagogie du mon dei… Oh, enchantante beauté organique qui ne se compose ni de teinture à l’huile ni de pierre, mais de matière vivante et corruptible, pleine du secret fébrile de la vie et de la pourriture! Regarde la symétrie merveilleuse de l’édifice humain, les épaules et les hanches et les mamelons fleurissants de part et d’autre sur la poitrine, et les côtes arrangées par paires, et le nombril au milieu dans la mollesse du ventre, et le sexe obscur entre les cuisses! Regarde les omoplates se remuer sous la peau soyeuse du dos, et l’échiné qui descend vers la luxuriance double et fraîche des fesses, et les grandes branches des vases et des nerfs qui passent du tronc aux rameaux par les aisselles, et comme la structure des bras correspond à celle des jambes. Oh, les douces régions de la jointure intérieure du coude et du jarret avec leur abondance de délicatesses organiques sous leurs coussins de chair! Quelle fête immense de les caresser ces endroits délicieux du corps humain! Fête à mourir sans plainte après! Oui, mon dieu, laisse-moi sentir l’odeur de la peau de ta rotule, sous laquelle l’ingénieuse capsule articulaire sécrète son huile glissante! Laisse-moi toucher dévotement de ma bouche l’Arteria femoralis qui bat au front de ta cuisse et qui se divise plus bas en les deux artère du tibia! Laisse-moi ressentir l’exhalation de tes pores et tâter ton duvet, image humaine d’eau et d’albumine, destinée pour l’anatorrie du tombeau, et laisse-moi périr, mes lèvres aux tiennes!87
Ханс Касторп не си отвори очите, след като бе говорил; той остана, както си беше, с извърната глава назад и протегнати напред ръце със сребърното моливче в тях; коленете му трепереха и се олюляваха. Тя каза:
— Tu es en effet un galant qui sait solliciter d’une manière profonde, à l’allemande.88
И наложи хартиената шапка върху главата му.
— Adieu, mon prince Carnaval! Vous aurez une mauvaise ligne de fièvre ce soir, je vous le prédis.89
С тия думи госпожа Шоша плавно се измъкна от стола, плъзна се по килима към вратата, където на прага се позабави, полуизвърната назад; едната си гола ръка бе вдигнала нагоре, с другата бе хванала дръжката. През рамо тя тихо му каза:
— N’oubliez pas de me rendre mon crayon.90
И излезе.
— Боя се, че ние съвсем не сме каквито трябва да бъдем — отвърна той. — В никое отношение. Ние сме може би чисто и просто само грижовни деца на живота.
83
— Никога, Клавдия. Никога не ще ти говоря на „вие“, нито в живота, нито в смъртта, ако може да се каже така — би трябвало да може. Тази форма на обръщение към човека, установена от културния Запад и хуманистичната цивилизация, ми се струва твърде буржоазна и педантична. Защо всъщност е нужна формата? Формата е въплъщение на педантизма! Сериозно ли искаш да ме изненада всичко това, което сте решили относно морала ти и твоя болен съотечественик? За глупец ли ме смяташ? Виж какво, я ми кажи какво мислиш всъщност за мене.
— Тази проблема не ми е дала много поводи за размисъл. Ти си един приличен малък добряк от добро семейство, имаш привлекателно държане и си послушен ученик на своите наставници; скоро ще се върнеш в равнината, ще забравиш напълно, че някога си говорил тук насън, и ще заработиш съвестно за величието и могъществото на своята родина. Ето вътрешна снимка, направена без рентгенов апарат. Надявам се, че я намираш вярна.
— Липсват някои подробности, които бяха открити от Беренс.
— Ах, лекарите винаги откриват такива неща, за това ги бива…
— Говориш като господин Сетембрини. А моята температура? Откъде иде тя?
— Дребна работа, случайност без значение, която скоро ще премине.
— Не, Клавдия, ти добре знаеш, че това не е истина; говориш, без да си убедена, сигурен съм. И огънят, и мъчителното сърцебиене, и треперенето на всичките ми членове, това не е никаква случайност, това е само — и неговото лице с потрепващите устни се сведе до нейното, — това е само моята любов към тебе, да, тази любов, която ме сграбчи в момента, когато очите ми те видяха, или по-скоро която познах, когато познах тебе, и очевидно тази любов ме доведе тук…
— Какво безумие!
— О, любовта е нищо, ако в нея няма безумие, ако не е безразсъдна, ако не е забранена, ако страни от злото. Иначе тя ще бъде само една приятна баналност, годна да служи за тема на невинните песнички от равнината. Що се отнася до това, че те познах и че познах моята любов към тебе — да, това е вярно, аз отдавна те познавам, познавам те още от времето, когато бях ученик, когато пак поисках да ми услужиш с един молив, за да се запозная най-сетне с тебе, както се полага, защото още тогава те обичах безумно и сигурно още оттогава, от моята отколешна любов към тебе са ми останали белезите, които Беренс откри в тялото ми и които сочат, че и тогава съм бил болен…
84
— Обичам те — промълви той, — още тогава те обичах безумно, защото ти си великото „Ти“ на живота ми, моята мечта, моята съдба, моят стремеж, моето предвечно желание…
— Хайде, хайде — каза тя. — Ами ако те видят твоите наставници…
85
— Пет пари не давам за тях, пет пари не давам за всичките кардучиевци, за красноречивата република и за човешкия прогрес във всичките времена, защото те обичам!
86
— Мой малки буржоа — каза тя. — Мой малки буржоа с мъничък възпален участък. Наистина ли ме обичаш толкова много?
87
— О, любовта, знаеш ли… Тялото, любовта, смъртта — тези три са всъщност едно. Защото тялото, това е болестта и сладострастието и то ражда смъртта, да, те и двете, любовта и смъртта, са плътски, ето отде иде техният ужас и тяхното велико вълшебство! Но смъртта, разбираш ли, това, от една страна, е нещо позорно, безочливо, което ни кара да се червим от срам, а от друга, това е сила, много тържествена и много величествена, много по-възвишена от живота, който се смее, трупа пари и си пълни търбуха — защото тя, смъртта, включва всичко в себе си: и историята, и благородството, и благочестието, и вечността, и онази святост, която ни кара да сваляме шапки и да пристъпваме на пръсти… Също така и в тялото, и в плътската любов се крие нещо безсрамно и скандално; ужасено и засрамено само от себе си, тялото се черви и бледнее по своята повърхност. Но, от друга страна, то излъчва едно велико и божествено сияние, то е чудотворният образ на органическия живот, свещено и удивително; в любовта към него, към човешкото тяло, също така се изразява в най-висша степен хуманитарният интерес към човечеството; то крие в себе си едно възпитателно начало, по-могъщо от всичката педагогика на света… О, обаятелна красота на живата плът, създадена не от маслени бои или от камък, а от живата и тленна материя, изпълнена с пламтящата тайна на живота и тлението! Погледни възхитителната симетрия, с която е построено човешкото тяло, погледни тези плещи, тези ханшове, тези цъфнали, набъбнали зърна на гърдите, тези наредени по двойки ребра, този пъп посред закръглеността на корема и тайната на пола между бедрата! Погледни как играят лопатките под копринената кожа на гърба, как се спуска гръбнакът към разкошната и прохладна задна част на седалището, как тръгват от трупа към подмишниците главните разклонения на артериите и нервите и как структурата на ръцете отговаря на структурата на краката. О нежни местица, дето скришом се съчленяват лакътят и коляното, о, какво изобилие на изящни органични форми под меките възглавнички на плътта! Какво неизмеримо блаженство да гали човек тези пленителни части на човешкото тяло! Блаженство, след което може да умре без съжаление. Да, боже мой, остави ме да вдъхна аромата, излъчван от кожата на твоето коляно, под което една удивителна капсула изпуска най-финото смазочно масло! Остави ме да прилепя благоговейно устните си върху твоята Arteria femoralis, която пулсира в основата на бедрото ти и която по-долу се разделя в двете артерии на пищяла! Остави ме да усетя излъчванията на твоите пори и да докосна твоя мъх, о човешки образ, създаден от вода и белтъчини и обречен на гробищната анатомия, остави ме да загина, впил моите устни в твоите!
88
Ти действително си един поклонник, който знае да се домогва с особена дълбочина, като истински немец.
89
Прощавай, мой принце Карнавал! Мога да ви предскажа, че тази вечер рязко ще повишите температурната крива.