— Чуйте волтерианеца, рационалиста. Хвали при родата, защото и при най-благоприятни възможности не смущава човека с мистични изпарения, а спазва класическа сухота. Как се казваше влага на латински?
— Humor — извика Сетембрини през лявото си рамо. — Хуморът в наблюдението на природата от страна на нашия професор се състои в това, че той, като света Катарина Сиенска, когато види червени иглики, мисли за раните Христови.
Нафта отвърна:
— Това би било по-скоро остроумно, отколкото хумористично. Но то все пак би значело да се внесе дух в природата. Тя има нужда от малко дух.
— Природата — каза Сетембрини с принизен глас и не говореше през рамо, а сякаш на рамото си — съвсем не се нуждае от вашия дух. Тя сама е дух.
— Не ви ли е скучно с тоя ваш монизъм?
— Аха, вие, значи, признавате, че от жажда за удоволствие разединявате враждебно света, разтрогвате бога от природата.
— Интересно е, че наричате жажда за удоволствие това, което имам на ум, когато казвам страсти и дух.
— Като се помисли, че вие, който си служите с такива големи думи за такива леконравни потребности, понякога ме наричате сметкаджия!
— Вие продължавате да твърдите, че духът означава леконравие. Но той не е крив, че по начало е дуалистичен. Дуализмът, антитезата, това е движещият, страстният, диалектичният, остроумният принцип. Дух е да виждаш света във враждебно разцепление. Всеки монизъм е скучен. Solet Aristoteles quaerere pugnam.101
— Аристотел? Аристотел всели действителността на общите идеи у индивидите. Това е пантеизъм.
— Погрешно. Придадете ли на индивидите субстанциален характер, представите ли си същността на нещата извън общото и като отделно явление, както Тома и Банавентура постъпиха в качеството си на привърженици на Аристотел, вие ще сте освободили света от всяко единство с най-висша идея, той ще бъде извън бога, а бог ще бъде трансцендентален. Това е класическо средновековие, господине.
— Класическо средновековие е една възхитителна комбинация на думи!
— Моля за извинение, но аз прилагам понятието „класически“ там, където е на място, тоест винаги, където една идея стига до своя връх. Класическата древност не винаги е била класическа. Откривам у вас едно неблагоразположение към… свободното разместване на категориите към абсолютното. Вие не желаете също и абсолютния дух. Вие желаете духа, това да бъде демократичният прогрес.
— Надявам се, че сме единодушни в убеждението, че колкото и да е абсолютен, духът никога няма да стане застъпник на реакцията.
— Все пак той винаги е застъпник на свободата!
— Все пак ли? Свободата е законът на любовта към човека, не нихилизъм и злоба.
— От които очевидно се боите.
Сетембрини вдигна ръка над главата си. Препирнята се прекрати. Йоахим учудено поглеждаше ту единия, ту другия, докато Ханс Касторп с вдигнати вежди си гледаше в пътя. Нафта бе говорил остро и неоспоримо, макар че всъщност той се бе застъпвал за по-голяма свобода. Особено неприятен бе неговият начин да противоречи с едно „погрешно!“, при буквата „ш“ да издава устните си напред и после да свива уста. Сетембрини отчасти му бе противоречил весело, отчасти бе влагал и една дружелюбна топлинка в думите си, например там, дето бе призовавал към единство по някои основни възгледи. Сега, докато Нафта мълчеше, той почна да разправя на братовчедите битието на чуждия им човек, с което отговори на потребността от пояснения, която предполагаше у тях след словопрението му с Нафта. Той го остави да говори, без да прояви интерес към това. Бил преподавател по стари езици на горните класове във Фридерицианума, обясни Сетембрини, като по италиански маниер изтъкна колкото може повече ранга на представения. Съдбата му била еднаква с неговата, на Сетембрини, съдба. Доведен тук горе преди пет години от здравословното си състояние, той бил принуден да се убеди, че му се налага дълъг престой, напуснал санаториума и се установил частно у Лукачек, дамския шивач. Гимназията и курорта разумно си осигурила за преподавател този изтъкнат латинист, възпитаник на едно орденско училище (както Сетембрини малко неопределено спомена), който можел да й служи за украшение… С една дума, Сетембрини немалко въздигна грозника Нафта, макар че току-що бе имал с него нещо като абстрактен спор и макар че това крамолно пререкание веднага щеше да продължи.