— Да, против неговите намерения. Ние тук не забелязваме нещо маловажно, а разликата между полезното и хуманното.
— Аз пък забелязвам с досада, че вие отново застъпвате разделението на света.
— Съжалявам, че съм си навлякъл вашето неблаговоление, но човек трябва да разпределя и подрежда нещата и да поддържа свободна от нечисти съставки идеята за homo dei103. Вие италианците сте изнамерили сарафлъка и банките, дано бог ви прости това. Но англичаните измислиха икономическото учение за обществото, а това човешкият гений никога няма да им прости.
— А, геният на човечеството бе жив и у големите мислители-икономисти на тия острови!… Вие искахте да кажете нещо, инженере?
Ханс Касторп отрече, но въпреки това каза — а Нафта, както и Сетембрини, го заслушаха с известна напрегнатост:
— Вие, господин Нафта, би трябвало следователно да харесвате професията на братовчед ми и да сте съгласен с неговото нетърпение да й се отдаде… Аз съм цивилен човек до мозъка на костите, братовчед ми често ме упреква за това. Не съм дори служил, явно съм чедо на мира и дори понякога съм си помислял, че като нищо бих могъл да стана и духовник — питайте братовчед ми, неведнъж съм му казвал такива неща. Но като не обръщам внимание на моите лични склонности — а може би, точно погледнато, съвсем няма нужда да не им обръщам внимание, — намирам у себе си голямо разбиране и симпатия към военното съсловие. Случаят тук е дяволски сериозен, „аскетически“, ако искате — преди малко бяхте така любезен да си послужите с този израз, — това съсловие винаги трябва да си дава сметка, че ще има работа със смъртта — с която и духовното съсловие се занимава, — та и с какво друго, ако не с нея. Затова и войнишкото съсловие има тази bienseance104, тази йерархия, това послушание и испанската чест, ако мога така да се изразя; горе-долу все едно дали човек носи униформена корава яка или колосано плисирано жабо, това се свежда към едно и също, към „аскетичното“, както преди малко толкова забележително се изразихте… Не знам дали ми се удава да ви изложа хода на мислите си…
— Напълно, напълно — каза Нафта и хвърли поглед към Сетембрини, който си въртеше бастуна и разглеждаше небето.
— И затова смятам — продължи Ханс Касторп, — че наклонностите на братовчед ми трябва да ви са симпатични след всичко, което казахте. В случая не мисля за „трон и олтар“ и за такива съчетания, с които много хора, просто привързани към реда, благонамерени хора, понякога оправдават връзките между едното и другото. Мисля за това, че трудът на войнишкото съсловие, тоест службата — в този случай говорят за служба — съвсем не се полага заради икономически изгоди и няма никакви връзки с „икономическото учение за обществото“, както вие се изразихте, затова и англичаните имат само малко войници, неколцина за Индия и неколцина за дома, за паради…
— Няма смисъл да продължавате, инженере — прекъсна го Сетембрини. — Войнишкото съществование — казвам това, без да искам да засегна нашия лейтенант — духовно е под всяка критика, тъй като то е чисто формално, то по начало е лишено от съдържание, основният тип на войника е наемникът, който се е оставял да го завербуват за една или друга кауза — с една дума, съществувал е войникът на испанската контрареформация, войникът на революционните войски, Наполеоновият войник, Гарибалдиевият войник, пруският. Готов съм да говоря за войника, ако знам за какво се бие!
— Обстоятелството, че той се бие — настави Нафта, — представлява все пак едно осезаемо свойство на неговото съсловие, нека му признаем това. Възможно е това свойство да е достатъчно, за да престане въпросното съсловие да бъде „духовно под всяка критика“, но то го поставя в една сфера, недостъпна за погледа на буржоазното жизнеутвърждаване.
— Всичко, което благоволявате да наречете буржоазно жизнеутвърждаване — отвърна Сетембрини с предната част на устните си, докато ъглите на устата му строго се изопнаха под извитите мустаци, а шията му по съвсем особен начин, косо и на тласъци, се измъкна от яката му, — винаги ще бъде готово да се застъпи по всеки възможен начин за идеите на разума и нравствеността и за тяхното законно влияние върху млади, колебаещи се души.
Последва мълчание. Младите хора слисани гледаха в земята. След няколко крачки Сетембрини, който отново бе привел в естествено положение главата и шията си, каза:
— Не бива да се чудите, този господин и аз често се караме, но това става между приятели и въз основа на известно добро разбирателство.