— Човек вярва в приближаването на войната, ако не я мрази достатъчно.
— Вашата омраза е напълно безпочвена, ако не я насочите на първо място към държавата.
— Националната държава е принципът на земния живот, който вие желаете да отдадете на дявола. Но направете нациите свободни и равни, защитете слабите и малките от потисничество, създайте справедливост, създайте национални граници…
— Границата на Бренер, знам. Ликвидацията на Австрия. Бих искал да знам как мислите да постигнете това без война!
— Аз пък наистина много бих искал да знам дали някога съм осъждал националната война.
— Ако слушам добре…
— Не, трябва да призная това на господин Сетембрини — намеси се Ханс Касторп в спора, който бе следил, докато, ходейки, наблюдаваше с наклонена глава ту единия, ту другия от говорещите. — Братовчед ми и аз многократно сме имали удоволствието да разговаряме с него по тия и други подобни неща, тоест естествено ние се ограничавахме да го слушаме как развива становищата си и как изяснява всичко. Ето защо мога да потвърдя, а и братовчед ми ще си спомни за това, че господин Сетембрини неведнъж е говорил с въодушевление за принципа на движението, на бунта и на световното усъвършенстване, който сам по себе си не е някой особено миротворен принцип, така поне смятам, и че ни е говорил за трудностите, които този принцип трябва да преодолее, преди да се установи всеобщата щастлива световна република. Това бяха неговите думи, макар че те естествено бяха много по-пластични и по-литературни от моите, от само себе си се разбира. Което обаче съвсем точно зная и си спомням буквално, защото като закоравял цивилен направо се уплаших от него, това е, дето ни каза, че този ден ще настъпи, понесен ако не от гълъбови крака, то от орлови криле, (уплашиха ме орловите криле, както си спомням) и че Виена трябва да бъде улучена в главата, ако искаме да отворим пътя на щастието. Не може, значи, да се твърди, че господин Сетембрини е отричал изобщо войната. Прав ли съм, господин Сетембрини?
— Приблизително — подхвърли италианецът е отвърната глава, като въртеше бастуна си.
— Зле — изсмя се грозно Нафта. — Ето че собственият ви ученик сам ви приписва войнолюбиви наклонности. Assument pennas ut aguilae105…
— Дори Волтер е поддържал цивилизационната война и е препоръчвал на Фридрих Втори една война против турците.
— Вместо това той се съюзи с тях, хе-хе. Ами световната република! Отказвам се да питам какво ще стане с принципа на движението и бунта, когато се установи щастието и единството. В този момент бунтът ще бъде вече престъпление…
— Вие много добре знаете, а и тези млади господа знаят, че се отнася до прогреса на човечеството, който се предполага като безкраен.
— Всяко движение обаче е кръгообразно — каза Ханс Касторп. — В пространството и във времето, това учат законите за съхранение на масата и за периодичността. Братовчед ми и аз преди малко тъкмо за това разговаряхме. А може ли да става дума за прогрес при едно затворено движение без права посока? Когато съм полегнал вечер и наблюдавам зодиака, тоест половината, която се вижда, и като си помисля за древните мъдри народи…
— Не би трябвало да умувате и да мечтаете, инженере — прекъсна го Сетембрини, — а решително да се доверите на инстинктите на вашата възраст и на вашата раса, които трябва да ви подтикнат към деятелност. И вашите познания по естествена история трябва да ви приобщят към идеята за прогреса. Вие виждате как в неизмерими периоди от време животът се развива напред и нагоре от инфузорията до човека, вие не можете да се съмнявате, че пред човека стоят открити още безкрайни възможности за усъвършенстване. Ако пък се хванете за математиката, ще проследите вашия цикъл от съвършенство към съвършенство и ще се подкрепите с ученията на нашия осемнадесети век, според който човек първоначално е бил добър, щастлив и съвършен, а само обществените заблуждения са го обезобразили и осакатили според тези учения и по пътя на критичната работа върху обществения строеж той отново трябва да стане добър, щастлив и съвършен, ще стане…
— Господин Сетембрини пропусна да добави — намеси се Нафта, — че идилията на Русо е едно хитроумно изопачаване на черковната доктрина за някогашното състояние на човека — без държава и без грехове, за неговата първоначална пряка връзка с бога като негово чадо, към което състояние трябва да се върне. Възстановяването на божествената държава след унищожението на всички земни форми лежи обаче в предели, където се докосват земята и небето, сетивното и свръхсетивното, спасението е трансцендентно, а що се отнася до вашата капиталистическа световна република, драги докторе, много странно е, когато ви чува човек да говорите в тоя контекст за „инстинкт“. Инстинктивният елемент е напълно на страната на националния и сам бог е вложил у човека естествения инстинкт, който е подтикнал народите да се отделят един от друг в отделни държави. Войната…