— Войната — извика Сетембрини, — дори войната е била принудена да служи на прогреса, както ще признаете, ако си спомните за някои събития от вашата любима епоха, искам да кажа: за кръстоносните походи! Тези цивилизационни войни са поощрили по най-щастлив начин връзките между народите в икономическата и търговската област и са обединили под знака на една идея западното човечество.
— Много търпимост проявявате по отношение на идеята. Толкова по-учтиво искам да ви поправя, че освен оживлението на връзките, които предизвикаха, кръстоносните походи съвсем не допринесоха за едно международно равновесие, а, напротив: научиха народите да се различават един от друг и много насърчиха развитието на идеята за национална държава.
— Много правилно, доколкото става дума за отношението на народите към попщината. Да! Тогава почна да се укрепва чувството за честта на националната държава срещу дръзките клерикални претенции…
— А забележете, че това, което наричате дръзки клерикални претенции, не е нищо друго освен идеята за човешкото единство под знака на духа!
— Познаваме този дух и благодарим.
— Ясно е, че вашата националистическа мания ненавижда космополитизма на черквата. Бих искал обаче да знам как смятате да свържете с това отвращението от войната. Вашият клонящ към античното култ към държавата трябва да ви направи застъпник на позитивното право и като такъв…
— До правото ли стигнахме? В международното право, господине, живее идеята за естественото право и всечовешкия разум.
— Хм, вашето международно право пак не е нищо друго освен едно изопачаване от страна на Русо на ius divinum106, което няма нищо общо нито с природата, нито с разума, а почива върху откровението…
— Да не спорим за понятията, професоре! Наричайте безпрепятствено ius divinum това, което аз почитам като естествено и международно право. Главното е да се издигне над позитивните права на националната държава едно право по-висше, общопризнато, което да осъществи разрешаването на спорни въпроси от общ интерес посредством арбитражни съдилища.
— Посредством арбитражни съдилища! Като чуя тази дума! Посредством един буржоазен арбитражен съд, който ще решава въпросите на живота, ще установява волята божия и ще предопределя историята! Добре, толкова за гълъбовите крака. А къде остават орловите криле?
— Буржоазното благонравие…
— Хе, буржоазното благонравие не знае какво иска! Викат за борба против намалението на раждаемостта, настояват за поевтиняване на разноските за отглеждане на децата и за професионалната подготовка. А при това човек се задушава всред навалицата и всички професии са така претъпкани, че борбата около копанята поставя в сянка ужасите на всички досегашни войни. Свободни места и градове-градини! Закаляване на расата! А защо ни е закаляване, щом като цивилизацията и прогресът изискват да няма вече война? Войната би била средство против всичко и за всичко. За закаляването и дори против намалението на раждаемостта.
— Шегувате се. Това вече не е сериозно. Нашият разговор се разпада, и то в един подходящ момент. Стигнахме — каза Сетембрини и с бастуна си посочи на братовчедите скромната къщурка, пред която бяха спрели. Тя се намираше почти на края на селото — на пътя, от който я разделяше само една тясна градинка. От своите оголени корени се издигаше кучешко грозде, обкръжаваше входната врата и протягаше извита в дъга и прилепнала о зида ръка към партерния прозорец вдясно, който представляваше малка дюкянска витрина. Партерът бил на бакалина, обясни Сетембрини. Квартирата на Нафта се намирала на първия етаж до шивачницата, а сам той живеел на тавана. Имал там едно спокойно ателие…
С изненадващо подчертана любезност Нафта изрази надежда, че след тая им среща ще има и други.
— Елате ни на гости — каза той. — Бих рекъл: елате ми на гости, ако д-р Сетембрини нямаше по-стари права върху вашето приятелство. Елате, когато искате, щом като имате настроение за една малка беседа. Аз ценя обмяната на мнения с младежта, пък и може би не съм съвсем без педагогическа опитност… Щом като нашият майстор на катедрата (той посочи към Сетембрини) иска да запази за буржоазния хуманизъм всички добри разположения и призвания, ще трябва да го оборим. До скоро виждане, значи.