Сетембрини взе да го увърта. Имало трудности, каза той. Дните на лейтенанта тук горе били вече преброени, а пък инженерът сигурно щял да спазва още по-усърдно режима, за да може в скоро време да го последва долу в равнината.
Младите хора се съгласиха отначало с единия, после с другия. Те бяха приели поканата на Нафта с поклон, а в следния миг с глава и рамене признаха забележките на Сетембрини за правилни. Така всичко остана открито.
— Как го нарича той? — попита Йоахим, когато се възкачваха по виещия се път към „Бергхоф“.
— Чух нещо като „майстор на катедрата“ — каза Ханс Касторп — и тъкмо за това си мислех и аз. Трябва да има някакъв такъв виц; пък и странни прозвища са си прикачили. Сетембрини нарече Нафта „princeps Scholasticorum“ — и то не беше лошо. Схоластиците, това бяха май учените люде на Средновековието, догматически философи, ако искаш. Пък и на няколко пъти стана дума за Средновековието — при което се сетих как Сетембрини още първия ден каза, че тук при нас много неща му се стрували средновековни: стана дума за това покрай Адриатика фон Милендонк, покрай името й… А той как ти се хареса?
— Малкият ли? Не особено. Доста работи каза, които ми се харесаха. Арбитражните съдилища, разбира се, са чисто лицемерие. Но той самият по-малко ми се хареса, човекът може да е казал много добри работи, но каква полза, ако сам е някаква съмнителна личност. А че той е съмнителен, не ще можеш да отречеш. Само историята с „мястото за съвъкуплението“ вече бе напълно съмнителна. При това той има еврейски нос, я го поразгледай малко! Такава смачкана фигура винаги имат само семитите. Сериозно ли смяташ да посетиш тоя човек?
— Разбира се, че ще го посетим! — заяви Ханс Касторп. — Това, дето ти се вижда смачкан, се дължи само на твоята военщина. Но и халдейците са имали такива носове, а са били дяволски осведомени, и то не само в областта на окултните науки. У Нафта също се крие нещо от окултните науки, той не малко ме интересува. Не ще взема да твърдя, че вече съм го прозрял, но ако по-често се срещаме с него, може би ще го разберем какво представлява и съвсем не смятам за изключено при този случай и ние да поумнеем малко.
— Ах, човече, ти все поумняваш тук горе с тая твоя биология и ботаника и с твоите неудържими повратни точки. А с „времето“ почна да се занимаваш още първия ден. Но ние сме тук, за да оздравяваме, а не за да поумняваме — да оздравеем напълно, за да ни пуснат най-сетне на свобода и да се върнем в равнината, изписани като здрави!
— Само в планината вирей свободата! — изпя лекомислено Ханс Касторп. — Ти най-напред ми кажи какво е свободата — продължи той вече без песен, — нали Нафта и Сетембрини току-що спореха по този въпрос и не постигнаха съгласие. „Свободата е законът за любовта към човека“ — казва Сетембрини и това напомня за неговия дядо, за карбонара. Но колкото и храбър да е бил карбонарът, колкото и храбър да е сам нашият Сетембрини…
— Да, той нещо помръкна, когато стана дума за лична храброст.
— … Аз все пак смятам, че той се бои от някои работи, от които дребният Нафта не се бои, разбираш ли, и че неговата свобода и храброст са малко нещо превземки. Смяташ ли, че той би имал смелост de se perdre et meme de se laisser deperir?107
— Какво почна пък по френски да ми приказваш?
— Ей така… Та атмосферата тук е толкова интернационална. Не знам кому това би се повече понравило: на Сетембрини ли, заради неговата буржоазна световна република, или на Нафта, заради неговия йерархичен космополис. Много внимавах, както виждаш, но работата не ми стана ясна, напротив, още повече се обърках от приказките им.
— Винаги е така. Многото приказки и мнения само объркване докарват. Казват ти, не е важно какво мнение има този или онзи, а дали е мъж на място. Най-добре е човек изобщо да няма мнение, а да си гледа службата.
— Е, да, ти, като ландскнехт и чисто формална личност, можеш да говориш така. С мене е друго, аз съм цивилен човек и се чувствам някак си отговорен. Вълнувам се, когато виждам такова объркване: как единият проповядва интернационалната световна република и по начало ненавижда войната, при това обаче е такъв патриот, че на всяка цена държи за граница по Бренер и за тая цел иска да води някаква цивилизаторска война, и как другият смята държавата за дяволска работа и ти опява за някакво всеобщо обединение на хоризонта, а в следния момент защищава правото на естествения инстинкт и взема на подбив мирните конференции. Непременно трябва да идем, за да ги проумеем. Вярно, ти казваш, че тук няма какво да поумняваме, а трябва да оздравяваме. Но тия неща, човече, би трябвало да се поддават на обединение, ако пък не смяташ така, ти се опитваш да разделяш света на две, а един такъв опит винаги е голяма грешка, вземи си добра бележка от това.