— Ето ни, че пристигнахме за една беседа! — каза Ханс Касторп, докато очите му се спираха повече върху благочестивата страхотия в ъгъла, отколкото върху обитателя на изненадващата стая, който поблагодари, задето братовчедите си бяха удържали думата. С приканващи движения на малката си десница той поиска да ги упъти към копринените кресла, но Ханс Касторп тръгна като омагьосан направо към дървената група и застана пред кея с подпрени върху хълбоците ръце и наклонена встрани глава. — Какво имате тука! — каза той тихо. — Ами че това е ужасно хубаво. Къде се е чуло и видяло такова страдание? Нещо старо, разбира се?
— Четиринадесети век — отговори Нафта. — Вероятно от рейнски произход. Направи ли ви впечатление?
— Огромно — каза Ханс Касторп. — Това в никой случай не може да не направи впечатление на зрителя. Не бих помислил, че нещо може едновременно да бъде толкова грозно, прощавайте, и толкова красиво.
— Произведенията на един свят на душата и на чувството — продължи Нафта — са винаги грозни от красота и красиви от грозота, това е по правило. Касае се до духовна красота, не до плътска, която е абсолютно глупава. Между другото тя е и абстрактна — добави той. — Красотата на тялото е абстрактна. Действителна е само вътрешната, красотата на религиозния израз.
— Заслужавате благодарност за това правилно разграничаване и определяне — каза Ханс Касторп. — Четиринадесето? — увери сам себе си той. — Хиляда триста и толкова? Да, това е Средновековието, както го описват в книгите, донякъде откривам в тая скулптура представата, която придобих през последно време за Средновековието. Аз всъщност нищо не разбирах от тия работи, нали съм човек на техническия прогрес, доколкото изобщо може да става дума за мене. Но тук горе по различни пътища представата за Средновековието ми стана по-близка. По него време още не е съществувала икономическата социология, това е ясно. А как ли се е казвал скулпторът?
Нафта вдигна рамене.
— Какво значение има това? — каза той. — Не би трябвало да задаваме този въпрос, тъй както и тогава, когато е била създадена творбата, не са го задавали. Тя няма за автор някой си бог знае колко индивидуален господин, тя е анонимна и всеобща. Тя между впрочем е много напреднало Средновековие, готика, signum mortificationis108. Тук не ще намерите вече нищо от щаденето и разкрасяването, които през романската епоха са се смятали за задължителни при изобразяването на Разпнатия, никаква царска корона, никакъв величествен триумф над света и мъченическата смърт. Всичко е една радикална манифестация на страданието и слабостта на плътта. Едва готическият вкус е действително песимистично-аскетичен. Вие сигур не познавате съчинението на Инокентий Трети „De miseria humanae conditionis“109 — едно крайно остроумно литературно произведение. То е от края на дванадесетия век, но едва това изкуство дава илюстрациите към него.