Нафта избухна в смях, който прозвуча като пукната чиния и завърши с кашлица. Сетембрини каза рицарски:
— Ощетявате домакина ни, като сте толкова остроумен и по този начин се оказвате неблагодарен за този превъзходен сладкиш. Разбирате ли изобщо нещо от благодарност? При което предпоставям, че благодарността се състои в това да се употребяват правилно получените подаръци…
Тъй като Ханс Касторп се засрами, той любезно добави:
— Вие сте известен шегобиец, инженере. Вашият маниер да се закачате приятелски с доброто в никой случай не ме кара да се съмнявам в любовта ви към него. Вие, разбира се, знаете, че може да се нарече почтено само онова опълчване на духа срещу природата, което взима присърце достойнството и красотата на човека, а не онова, което даже когато не цели неговото деградиране и унижение, във всеки случай докарва и едното, и другото. Вие знаете също какви нечовешки ужаси, каква кръвожадна нетърпимост докара епохата, на която дължи съществуването си това произведение на изкуството. Достатъчно е само да ви припомня отвратителния тип на един съдия на еретиците, например кървавата фигура на един Конрад Марбургски и неговата долна попска ярост срещу всичко, което се е противопоставяло на господството на свръхестественото. Вие в никой случай не ще можете да признаете меча и кладата като атрибути на любовта към човека…
— В служба на тая любов — пресече го Нафта — е работила машинарията, с която Конвентът е прочиствал света от лоши граждани. Всички черковни наказания — и кладата, и отлъчването — са били налагани, за да се спаси душата от вечното осъждане, нещо, което не може да се каже за якобинците. Позволявам си да забележа, че всяко правосъдие с изтезания и смъртни присъди, което не произтича от вяра в някакъв задгробен живот, е една животинска безсмислица. А що се отнася до унижението на човека, историята на това унижение точно съвпада с буржоазния дух. Възраждането, Просвещението, естествените и икономическите науки на деветнадесетия век не са пропуснали да проповядват нищо, ама действително нищичко, което що-годе е могло да подсили това унижение, като се почне от новата астрономия, която превърна в една малка незначителна планета центъра на вселената, светлейшата арена, където бог и дявол се бореха за притежанието на силно желаното и от двамата създание; по този начин засега се тури край на възвишеното космическо положение на човека, върху което между впрочем почиваше цялата астрология.
— Засега? — Тъй както бе запитал дебнешком, Сетембрини сам доби вид на някой съдия над еретици и инквизитор, който чака подследствения да се заплете в нещо несъмнено наказуемо.
— Точно така. За няколкостотин години — потвърди хладно Нафта. — И в това отношение, ако всичко не ни мами, предстои едно почетно спасение на схоластиката, то вече е в пълен ход. Коперник ще бъде бит от Птоломей. Хелиоцентрическата теза среща най-сетне един духовен отпор, чиито начинания вероятно ще стигнат до целта. Науката ще се види философски принудена да издигне земята до онова достойнство, което черковната догма искаше да й запази.
— Как? Как? Духовен отпор? Ще се види философски принудена? От какъв вид е този волунтаризъм, който се лее из устата ви? Ами безусловните изследвания? Чистото познание? Истината, господине, която е толкова тясно преплетена със свободата, и свързаните в кръвно родство с нея свидетели, които искате да изкарате оскърбители на земята, напротив, навеки ще красят тази планета!
Господин Сетембрини имаше един неотразим начин да пита. Той седеше високо изправен и сипеше град от достопочтени слова върху малкия Нафта; накрай той мощно повиши гласа си — в тона му прозвуча колко е сигурен, че отговорът на противника му може да бъде само едно посрамено мълчание. Докато говореше, той държеше между пръстите си едно парче кейк, но сега го постави отново в чинията, тъй като след тия въпроси нямаше как да си отхапе.
Нафта отвърна с неприятно спокойствие:
— Добри приятелю, чисто познание няма. Правилността на църковната наука, която може да се резюмира в Августиновото изречение „вярвам, за да позная“, е абсолютно неоспорима. Вярата е органът на познанието, а интелектът е вторичен. Вашата безусловна наука е някакъв мит. По правило има налице една вяра, един светоглед, една идея, вкратце — една воля, и задачата на разума е да установи същата, да я докаже. Винаги и във всички случаи работата се свежда до quod erat demonstrandum111. Понятието „доказателство“ вече съдържа, взето психологически, силен волунтаристичен елемент. Великите схоластици на дванадесетия и тринадесетия век бяха единни в убеждението, че във философията не може да бъде вярно нищо, което е неправилно според богословието. Ако искате, нека оставим богословието настрана, но човечество, което не признава, че в естествените науки не може да бъде вярно нищо, което пред философията е неправилно, не е човечество. Аргументацията на католическата църква против Галилей се свеждаше до това, че неговите постановки са философски абсурдни. По-съкрушителна аргументация няма.