— Както обичате. Аз установих нашето принципно съгласие, що се отнася до първоначалното райско състояние на директна връзка с бога и липса на правосъдие, състояние, което загубихме поради грехопадението. Смятам, че може да продължим ръка за ръка и по-нататък този път донякъде, приемайки държавата като последица на един обществен договор, който държи сметка за греха и е сключен за защита срещу неправдата; в тоя договор съзираме произхода на господарската власт.
— Benissimo!112 — извика Сетембрини. — Обществен договор… това е Просвещението, това е Русо. Не бих помислил…
— Моля ви се. Тук нашите пътища се разделят. От факта, че всяко господство и всяка власт първоначално са били у народа и че той е прехвърлил на държавата, на княза своето законодателно право и цялата своя власт, вашата школа преди всичко вади заключение за революционното право на народа по отношение на царската власт. В замяна на това ние…
„«Ние». — помисли Ханс Касторп напрегнат. — Кои са тези «ние». Трябва непременно после да попитам Сетембрини за кои «ние» говори той.“
— Ние от наша страна — продължи Нафта, — може би не по-малко революционни от вас, от край време преди всичко сме вадили заключението за първенството на църквата пред светската държава. Защото, ако небожественият произход на държавата не е написан на челото й, достатъчно би било да споменем само този исторически факт, че тя води началото си от волята на народа, а не като църквата от волята божия, за да я определим ако не направо като учреждение на злото, то във всеки случай поне като следствие на крайна нужда и на греховното несъвършенство.
— Държавата, господине…
— Знам какво мислите за националната държава. „Над всичко любовта към отечеството и неутолимата жажда за слава.“ Това е от Вергилий. Вие го коригирате посредством малко либерален идеализъм и това е демокрацията, но вашето принципно отношение към държавата си остава напълно незасегнато. Че нейната душа са парите, това очевидно не ви тревожи. Нима искате да ме опровергавате? Древният свят бе капиталистически, защото се прекланяше пред държавата. Християнското Средновековие ясно прозря иманентния капитализъм на светската държава. „Парите ще бъдат император“ — това е едно предсказание от единадесетия век. Отричате ли, че то буквално се е изпълнило и че по този начин дяволът е превзел напълно света?
— Драги приятелю, думата имате вие. Горя от нетърпение да се запозная с великия непознат, носителя на ужаса.
— Рисковано любопитство от страна на глашатая на една обществена класа, класа—носител на тази свобода, която съсипа света. Мога в краен случай да се откажа от вашата реплика, тъй като ми е известна политическата идеология на буржоазията. Нейната цел е демократичната империя, самопревишаването на националния държавен принцип до универсалност, до световната държава. Владетелят на тази империя? Ние го знаем. Вашата утопия е отвратителна и въпреки това… ние отново се срещаме на този пункт. Защото нашата капиталистическа световна република има нещо трансцендентно, световната държава действително е трансцендентността на светската държава и ние сме единодушни в убеждението, че на съвършеното първоначално състояние на човечеството ще трябва да отговаря едно съвършено крайно състояние, което е нейде далече на хоризонта. От дните на Григорий Велики, основател на божията държава, църквата е смятала за своя задача да върне човека под ръководството на бога. Претенцията на папата за господство не е била издигната заради самата нея, а защото неговата наместническа диктатура е била средство и път към спасителната цел, преходна форма от езическата държава към царството небесно. Вие разказахте на тия учащи се тук за кървавите деяния на църквата, за нейната наказваща нетърпимост — съвсем неразумно, защото ревността към бога естествено не може да бъде пацифистичен, а и Григорий е казал следните слова: „Проклет да бъде човекът, който въздържа меча си от кръв!“ Че властта е зла, това ние знаем. Но дуализмът на добро и зло, на задгробен и земен свят, на дух и власт трябва, за да дойде царството небесно, временно да отстъпи пред един принцип, който обединява аскетизма и господството. Това е, което наричам необходимостта на терора.
— Носителя! Носителя!
— Вие питате? Нима вашето манчестърство е пропуснало да отбележи едно социално учение, което означава преодоляването на икономизма и чиито принципи и цели напълно съвпадат с принципите и целите на божията държава? Църковните отци са определили „мое“ и „твое“ като гибелни думи, а частната собственост като противозаконно присвояване и кражба. Те са отхвърляли притежанието на имоти, защото според божественото естествено право земята е обща за всички човеци и затова дава плодовете си за общо ползване от всички. Те са учели, че само алчността, една последица от грехопадението, застъпва правата за притежание и е създала отделната, лична собственост. Те са били достатъчно хуманни, достатъчно антитърговци, за да нарекат стопанската дейност изобщо опасност за спасението на душата, тоест за човечеството. Те са ненавиждали парите и паричните сделки и са наричали капиталистическото богатство гориво за адския огън. Основният икономически закон, според който цената е резултат от съотношението между предлагане и търсене, те са презирали от дън душа и сърце, а използването на конюнктурата са проклели като цинична експлоатация на бедственото положение на ближния. В техните очи е имало една още по-безбожна експлоатация: експлоатацията на времето, безчинството да се събира премия върху простото протичане на времето, става дума за лихвата, чрез която се злоупотребява с една всеобща божия институция, с времето, в полза на единия и във вреда на другия.