— Benissimo! — извика Ханс Касторп, като от ревност си послужи с одобрителната формула на господин Сетембрини. — Времето… Една всеобща божия институция… Това е извънредно важно!…
— Точно така — продължи Нафта. — Тези човешки духове са смятали за гнусна идеята, че парите могат самостоятелно да се умножават, свели са към понятието „лихвоимство“ всички сделки с лихва и спекулация и са заявили, че всеки богаташ е или крадец, или наследник на крадец. Те са отишли и по-далеч. Смятали са, както Тома Аквински, търговията изобщо, чистата търговска сделка, купуването и продаването с прибирането на печалба като позорно занятие, щом като не е имало преработка, подобрение на стопанското благо. Те не са били склонни да оценяват много високо труда, защото той е една етична категория, не религиозна, и се полага в служба на живота, не на бога. И когато са се занимавали само с живота и икономиката, те са изисквали продуктивният труд да бъде предпоставка за икономическа изгода и мерило за почтеност. Достоен за уважение според тях е земеделецът, не индустриалецът. Защото те са искали производството да се нагажда според нуждите и са ненавиждали масовата продукция на стоки. Е добре, всички тези икономически принципи и мерила възкръсват сега, след вековното затрупване, в съвременното движение на комунизма. Сходството е пълно чак до смисъла на претенцията за господство, което интернационалният труд предявява на интернационалното търговско и спекулантско съсловие — световния пролетариат, който днес противопоставя на буржоазно-капиталистическото разтление хуманизма и критериите на божията държава. Диктатурата на пролетариата, тази политико-икономическа повеля на времето, няма пред вид господството заради самото него и навеки, а едно временно анулиране на противоречието между духа и властта под знака на кръста, едно преодоляване на света посредством световното господство, един преход, една трансцендентност, една империя. Пролетариатът е взел в ръцете си делото на Григорий, наследил е неговата ревност към бога и той не повече от него ще може да възпре ръката си пред кръвопролитието. Неговата задача е ужасът — заради благото на света и за постигането на спасителната цел, на бездържавната и безкласовата синовност божия.
Тъй завърши Нафта своята безпощадна реч. Малкото събрание мълчеше. Младите хора погледнаха към господин Сетембрини. Негов ред беше да вземе някакво становище. Той рече:
— Удивително. Аз наистина признавам своя потрес, не очаквах това. Roma locuta113. И как… и как проговори Рим! Той направи пред очите ни едно йератическо салтомортале — ако тук има противоречие в прилагателното, той го е „временно анулирал“, ах, да! Повтарям: това е удивително. Смятате ли възраженията за мислими, професоре, възраженията от гледна точка на последователността? Вие преди малко се постарахте да ни накарате да разберем един християнски индивидуализъм, почиващ върху двоякостта на бога и света, и да ни докажете неговото превъзходство над всяка политически обусловена нравственост. Няколко минути по-късно вие докарвате социализма до диктатура и ужаси. Как да се съгласуват тия неща?
— Противоположностите — каза Нафта — могат да се съгласуват. Не се съгласува само половинчатото и посредственото. Вашият индивидуализъм, както вече си позволих да забележа, е една половинчатост, една концесия. Той коригира вашата езическа идея за държавна нравственост посредством малко християнство, малко „право на индивида“, малко тъй наречена свобода, това е всичко. В замяна на това един индивидуализъм, който изхожда от космическото, от астрологическото значение на индивидуалната душа, един не социален, но религиозен индивидуализъм, който не схваща човешкото като противоречие между „аз“ и обществото, а като противоречие между „аз“ и бога, между плътта и духа — един такъв индивидуализъм много добре се съгласува с най-обвързващата общност…
113
Първата половина от латинското изречение „Roma locuta, causa finita“, т.е. „Рим се изказа, делото е приключено“