Може би Нафта бе изложил тези неща, защото така вярваше или пък защото ги намираше за остроумни; може би бе говорил по угодата на своя слушател като бедняк, който трябва да се подмазва и точно преценява как може да си помогне и как да си навреди: отецът по-малко се бе интересувал за тяхната истинска стойност, отколкото за общата благоразумност, която те разкриваха; разговорът продължи и скоро личните работи на Лео станаха достояние на йезуита; срещата завърши, като Унтерпертингер покани Лео да го посети в пансиона.
Така Лео можа да пристъпи в Stella matutina122; в неговите представи атмосферата на това заведение бе на високо научно и обществено равнище и отдавна дразнеше копнежите му; и нещо повече: работите така се бяха докарали, че му се падна нов учител и благодетел, много по-склонен от предишния да го цени и насърчава, един наставник, чиято добрина, хладна по природа, почиваше върху жизнен опит и в чиято среда той страстно копнееше да попадне. Както много интелигентни евреи Нафта беше по инстинкт едновременно и революционер, и аристократ; социалист — и същевременно обладан от мечтата да води един живот горд и изискан, изключителен и закономерен. Първото изказване, което бе предизвикано от присъствието на един католически богослов, бе — макар че излезе чисто аналитично-сравнително — любовно признание към римската църква, която той възприемаше като една сила същевременно изискана и духовна, тоест антиматериална, антидействителна и антисветска, значи, революционна. И това преклонение бе естествено, то идеше от дън душата му, тъй като — както сам обясняваше — благодарение на своята насоченост към земни и делови работи, благодарение на своя социализъм, на своята политическа духовност еврейството стояло по-близо до католическата сфера, било несравнено по-сродно с нея, отколкото протестантизмът със своя стремеж към вглъбяване и мистична субективност; ето защо преминаването на един евреин към католическата църква било свързано несъмнено с един по-непринуден процес, отколкото ако се касаело до протестант.