Дори и древните римляни постъпвали така.
Римляните ли? Ма che!129
Ами че и те били познавали изтезанието като процесуално средство.
Логично смущение… Ханс Касторп се опита да спаси положението, като самовластно и сякаш призован да ръководи такъв разговор, постави на дневен ред проблема за смъртното наказание. Изтезанието било отменено, макар че следователите все още имали свои начини да сломяват обвиняемите. Но смъртното наказание изглеждало безсмъртно, от него, види се, не могли да се откажат. И най-цивилизованите народи го поддържали. Французите имали много лош опит със своята каторжна система. Хората просто не знаели как на практика да постъпват с известни човекоподобни същества, освен да ги скъсяват с по една глава.
Това не били „човекоподобни същества“, поучи го господин Сетембрини; това били хора като него, инженера, и като самия говорещ — само че слабоволни и жертви на едно несъвършено общество. И той разказа за един закоравял престъпник и многократен убиец, принадлежащ към оня тип, който прокурорите в своите пледоарии обикновено окачествявали като „озверен“, като „звяр в човешки образ“. Този човек бил изписал стените на килията си със стихове. И те съвсем не били лоши, тези стихове — много по-добри от тези, които понякога майсторели някои прокурори.
Това хвърля една особена светлина върху изкуството, каза Нафта. Но иначе в никоя насока не било забележително.
Ханс Касторп бе очаквал, че господин Нафта ще бъде за запазването на смъртното наказание. Нафта, каза той, бил също така революционер, както и господин Сетембрини, само че във възпиращ смисъл, бил революционер на консервацията.
Светът, усмихна се Сетембрини самоуверено, ще върви по пътя си мимо революцията на антихуманния поврат. Господин Нафта щял да предпочете да се отнесе с подозрение към изкуството, отколкото да признае, че то издига в човек и най-пропадналия индивид. С такъв фанатизъм не е възможно да се спечели жадуващата за светлина младеж. Току-що била основана една интернационална лига, чиято цел била законодателната отмяна на смъртното наказание във всички културни страни. Господин Сетембрини имал честта да членува в нея. Мястото за нейния първи конгрес не било още определено, но човечеството имало основания да вярва, че ораторите, които ще се изкажат там, ще бъдат въоръжени с добри аргументи! И той изложи някои аргументи, между тях винаги възможната правна грешка, юридическото убийство, както и надеждата за поправяне, която никога не бивало да изгубваме; даже и „отмъщението е мое“ процитира той, настоя още, че държавата, ако се стреми към облагородяване, а не към насилие, не бивало да отплаща на злото със зло и отхвърли понятието „наказание“, след като, изхождайки от един научен детерминизъм, се бе опълчил и срещу понятието „вина“.
След това „жадуващата за светлина младеж“ трябваше да наблюдава как Нафта, един по един, изви врата на всичките аргументи. Той взе на подбив страха от кръвта и въздигането на живота от страна на човеколюбеца, твърдейки, че това уважение към живота на индивида приляга на неразделните от чадъра си буржоа, но че при най-добрите стихийни обстоятелства, когато излезела на сцената една-едничка идея, която надхвърляла „сигурността“, значи, нещо свръхлично, свръхиндивидуално — и това било единственото достойно нещо за човека, следователно в по-висш смисъл единственото нормално състояние, — във всички времена без всякакви усуквания не само се жертвал индивидуалният живот за по-висшата идея, но и че самият индивид без колебание слагал този свой живот на карта. Филантропията на неговия уважаем опонент, каза той, се стремяла да отнеме всички тежки и смъртно сериозни акценти на живота; тя цели кастрирането на живота, даже и чрез детерминизма на своята тъй наречена наука. Но истината била, че понятието за вината не само се унищожава чрез детерминизма, но посредством него получава даже по-голяма тежест и страхотност.