Бяха се изкачили заедно до „Бергхоф“. После тримата, които живееха там, изпратиха външните обратно до къщурката им и там дълго останаха на снега, докато Нафта и Сетембрини продължиха да се препират — от педагогически съображения, както добре знаеше Ханс Касторп, и за да обработят и просветят жадната за светлина младеж. За господин Ферге всичко това бяха прекалено възвишени работи, както многократно бе дал да се разбере, а Везал прояви малко участие, след като не стана вече дума за бой и изтезания. Ханс Касторп с наведена глава ровеше с бастуна си в снега и обмисляше голямото объркване.
В края на краищата се разделиха. Не можеха вечно да останат тук, а беседата бе безбрежна. Тримата пациенти на „Бергхоф“ се упътиха към дома си, а двамата педагогически съперници трябваше заедно да влязат в къщурката и да се изкачат — единият в копринената си килия, другият в своята стаичка на хуманист със стоящия пулт и шишето вода. А Ханс Касторп излезе на своята балконска лоджия; ушите му бяха изпълнени с глъчката и оръжейния звек на двете войски, които, настъпвайки под своите dos banderas от Ерусалим и Вавилон, се бяха впуснали в суматохата на битката.
Сняг
Пет пъти дневно на седемте маси цареше единодушно недоволство от характера на тазгодишната зима. Осъждаха я, че много зле изпълнява своите задължения като високопланинска зима, че предлага метеорологичните лечебни средства съвсем не в един широк обхват, както обещаваше проспектът, както дългогодишните пациенти бяха свикнали, а новаците си бяха представяли. Отбелязваха честото отсъствие на слънцето, липсваше слънчевото облъчване, този важен лекуващ фактор, без чиято помощ оздравяването несъмнено се забавяше… И каквото и да мислеше господин Сетембрини за искреността, с която гостите на „Бергхоф“ бързаха да оздравеят и да се върнат от „дома“ в равнината, те във всеки случай държаха на своето право, във всеки случай искаха да си изкарат разноските — разноските, които се понасяха от родителите или съпрузите им — и мърмореха при разговорите си на трапезата, в асансьора и в хола. А и администрацията прояви пълно разбиране за своето задължение да подпомогне и обезщети пациентите. Набавен бе един нов апарат за „изкуствено планинско слънце“, тъй като двата налични вече не стигаха за нуждите на ония, които искаха да почернеят по електрически път, което добре отиваше на младите момичета и жените и придаваше на мъжкия свят великолепен спортен и завоевателен изглед въпреки хоризонталния начин на живот. Да, този външен вид носеше плодове; макар и да бяха съвсем наясно относно технико-козметичния произход на тая мъжественост, жените бяха глупави или достатъчно изпечени, доволно податливи на сетивната измама, за да позволят, чисто по женски, на илюзията да ги опиянява и увлича. „Боже мой!“ — каза госпожа Шьонфелд, червенокоса и червеноока пациентка от Берлин, една вечер в хола на някакъв кавалер с дълги крака и хлътнали гърди, който се представяше на картичката си като „aviateur diplome et Enseigne de la Marine allemande“131, имаше пневмоторакс и между впрочем се явяваше на обед в смокинг, а за вечеря сваляше това облекло, твърдейки, че във флота тъй било предписано. „Боже мой! — каза тя, като поглъщаше с очи този «Enseigne». — Как чудно сте загорели от кварцовата лампа! Като ловец на орли изглеждате, дявол такъв!“ — „Почакайте, русалко! — пошепна й той на ухото в асансьора, така че кожата й настръхна. — Ще си платите, задето тъй пагубно ви играят очите!“ И по балконите, покрай стъклените прегради, дяволът и ловецът на орли намери своя път до русалката…
Въпреки това много нещо не достигаше, за да се почувства изкуственото планинско слънце като действителна компенсация за тазгодишния недостиг на истински небесен зрак. Два или три слънчеви дни през месеца — дни, които искряха като диаманти всред дълбоката кадифена синева зад белите върхове и които, разбира се, особено приятно опарваха вратовете и лицата на хората през гъстото було на разнасящите се сиви мъгли, два или три такива дни по на няколко седмици, това бе твърде малко за настроението на хора, чиято съдба оправдаваше извънредните им претенции за утеха; те вътрешно се позоваваха на някакъв пакт, който им гарантираше, срещу отказа от радостите и мъките на равнинното човечество, един макар и безжизнен, но все пак съвсем лек и приятен живот — безгрижен до унищожение на времето и напълно благосклонен. Съмнителна бе ползата за придворния съветник, когато напомняше колко малко прилича дори и при тези обстоятелства съществуването в „Бергхоф“ на пребиванието в каторга или в някой сибирски рудник и какви са, дори и без слънце, предимствата на тукашния въздух, разреден и лек, един почти чист етер от всемира, беден на добри и лоши земни примеси, пред пушеците и изпаренията на равнината: лицата помръкнаха, заредиха се протести и заплашвания със самоволно заминаване, някои от които дори бяха изпълнени въпреки такива примери като неотдавнашното печално завръщане на госпожа Заломон, чийто случай преди това не бе тежък, макар и упорит, а сега благодарение на самоволния й престой във влажния и ветровит Амстердам бе придобил доживотен характер…