Очевидно нямаше по-щастлив човек — човек, чиято същност и желание за този особен начин на живот да имаха по-чисто начало. С някакво свенливо блаженство той разказваше как, облечен за първи път в своя нов разкош, минал край градския съвет и от известно разстояние махнал на часовоя, който взел за почест, да застане свободно. Той докладваше за дребните неприятности и задоволства на службата, за блестящото, топлещо другарство и за дяволитата привързаност на ординареца си, за смешни случки при ученията и класните занятия, за инспекции и другарски вечери. Също и за живота в обществото — визити, банкети, балове — ставаше понякога дума. За здравето си не поменаваше нищо.
Докъм лятото. После съобщи, че пазел леглото, за съжаление трябвало да се пише болен: катар с температура, въпрос на няколко дни. В началото на юни отново бе застъпил службата, но в средата на месеца отново „бе загазил“, горчиво се оплакваше, че отново „ударил на камък“, и между редовете прозираше страхът, че може би няма да се оправи до големите маневри през август, на които от все сърце се бе радвал. Глупости, през юли той бе здрав и прав, седмици наред, докато на хоризонта се появи един лекарски преглед, който се бил наложил поради проклетите колебания в температурата му и от който много нещо щяло да зависи. После Ханс Касторп дълго време нищо не узна за резултата от този преглед, а когато това стана, известието не дойде от Йоахим — било защото не бе в състояние да пише, или пък защото се срамуваше, — а от майка му — госпожа Цимсен, и то с телеграма. Тя съобщаваше, че лекарите настоятелно препоръчали Йоахим да излезе в няколкоседмичен отпуск. На високопланински климат, по възможност веднага, молба да се ангажират две стаи. Подпис: леля Луизе. Отговор: платен.
Беше в края на юли, когато Ханс Касторп в своята балконска лоджия бегло прехвърли телеграмата, а после много пъти я препрочете. Той леко кимна, не само с глава, а с целия си гръден кош, процеди през зъби: „Тъй, тъй, тъй! Виж ти, виж ти! Йоахим се връща!“ — и изведнъж го обзе някаква радост. Но скоро отново млъкна и си помисли: „Хм, хм, сериозни новини. Голяма беда, няма що. Дявол да го вземе, не изкара много време, и ето го вече узрял за тукашната си родина! И майка му ще пътува с него. — Той каза «майка му», не «леля Луизе». Неговото чувство за родство и семейни връзки незабележимо бе избледняло до отчуждение. — Това утежнява работата. И то тъкмо преди маневрите, за които добрякът толкова се бе запалил! Хи, хи, добра доза безобразие се крие тук, една долна подигравка, това е един антиидеалистичен факт. Тялото взема връх, противи се на душата и й се налага, опозорява фантазьорите, които учат, че то било подчинено на душата. Те, изглежда, не знаят какво говорят, тъй като, ако бяха прави, в случай като този върху душата пада съмнителна светлина. Sapienti sat137, знам какво искам да кажа. Защото въпросът, който аз поставям, е дали не е погрешно, дето ги противопоставят, дали те по-скоро не са от един дол дренки и играят една задкулисна игра — това за тяхно щастие не хрумва на фантазьорите. Добри Йоахиме, кой спъна твоята ревност към военщината и другарската чаша бира! Ти имаше честни намерения — ала какво е честността, питам аз, когато се оказва, че тялото и душата са от един дол дренки? Нима пък е възможно, че не си успял да забравиш известни освежителни ухания, една висока гръд и един безпричинен смях, които те очакват на масата на госпожа Щьор?… Йоахим се връща! — помисли той пак и се затвори в радостта си. — Той се връща в лошо състояние очевидно, но ние ще бъдем отново заедно, няма да живея вече толкова много на своя глава тук горе. Това е добро. Всичко няма да бъде точно както по-рано; та неговата стая е заета: мистрес Макдонълд си кашля там по своя беззвучен начин и естествено пак държи на масичката до себе си или в ръцете си снимката на своя малък син. Но тя е последен стадий и ако стаята не е вече предварително ангажирана, то… Но засега ще се намери друга. Номер 28 е свободна, доколкото знам. Ще ида веднага в администрацията, и то при Беренс. Каква новина — печална, от една страна, и забележителна, от друга, но във всеки случай голяма новина! Ще изчакам поздравяващия другар, който ей сега трябва да мине, защото, както виждам, часът е четири и половина. Смятам да го попитам дали и при този случай ще поддържа становището, че трябва да гледаме на телесното начало като на вторично…“