И така клетият Йоахим се бе отново прибрал тук за едно наложило се по съвета на лекарите кратко допълнително лечение. Тази дума за „краткото допълнително лечение“ очевидно бе някаква парола, дадена в равнината, а и тук горе не я промениха. Сам придворният съветник Беренс се съгласи с нея, макар че на първо време веднага трупна на Йоахим четири седмици режим на легло: това било необходимо, за да се оправят най-грубите работи, за да се постигне аклиматизация и за да се регулира донякъде температурният му баланс. Той се въздържа да определи срока на „допълнителното лечение“. Госпожа Цимсен, разумно, разбрано, не в присъствието на Йоахим, предложи есента, например октомври, като срок за изписване и Беренс дотолкова се съгласи с нея, като заяви, че по него време във всеки случай работата ще бъде по-напреднала, отколкото понастоящем. Между впрочем той извънредно много й се хареса. Беренс се отнасяше кавалерски с нея, наричаше я „уважаема госпожо“, като я поглеждаше прямо, предупредително със своите кървясали изпъкнали очи и й говореше с жаргона на корпорираните студенти, та въпреки всичката й горест я разсмиваше. „Знам, че е в най-добри ръце“ — каза тя и седмица след пристигането си замина обратно за Хамбург, тъй като не стана сериозно дума, че Йоахим има нужда от гледане, а освен това той бе и в роднинска компания.
— Значи, бъди доволен: през есента — каза Ханс Касторп, седнал в номер 28 до леглото на братовчед си. — Старият все пак до известна степен се обвърза; можеш да разчиташ на това и да си правиш сметката. Октомври — хубаво време. Тогава някои хора ще заминат за Испания, а ти ще се върнеш при своята bandera и ще се отличиш както подобава…
Всекидневната му задача бе да утешава Йоахим, особено задето се бе наложило да пропусне големите военни игри, които почваха през тези августовски дни — тъй като той не можеше да се примири с тоя факт и направо се презираше заради проклетата слабост, която в последния момент го бе сломила.
— Rebellio carnis138 — каза Ханс Касторп. — Какво можеш да сториш? Тук и най-храбрият офицер нищо не може да стори и дори свети Антоний е изпадал в такова положение. Добър е бог, маневри стават всяка година, а пък и ти познаваш тукашното време! То не е никакво време, ти не си отсъствал достатъчно дълго, за да не можеш съвсем лесно отново да се приспособиш към тукашните темпове, и докато се обърнеш, току-виж, свършило и твоето кратко допълнително лечение.
Все пак освежаването на понятието за времето, което бе изпитал Йоахим благодарение на живота в равнината, бе твърде осезателно, за да не го плашат четирите седмици. Но от всички страни му се притичваха на помощ, за да ги изкара по-леко; симпатията, която навсякъде предизвикваше неговата чистосърдечна натура, се изразяваше в посещения на близки и по-далечни: Сетембрини пристигна, съчувстващ, очарователен, и се обръщаше към Йоахим, когото винаги досега бе наричал „лейтенанте“, с титлата „capitano“. Появи се и Нафта, а и от санаториума взеха да идват постепенно старите познати, използвайки някой свободен от режима четвърт час, за да приседнат до леглото му, да повторят думите за „краткото допълнително лечение“ и да изслушат разказа за живота му долу: дамите Щьор, Леви, Илтис и Клефелд, господата Ферге, Везал и още много други. Някои дори му донасяха цветя. Когато четирите седмици изтекоха, той стана, защото температурата му се бе уталожила достатъчно, за да може да се разхожда, и зае мястото си в трапезарията при братовчед си, между него и съпругата на пивоваря госпожа Магнус, срещу господин Магнус, на ъгловото място, където на времето бе седял чичо Джеймс и където за няколко дни бе се настанила и госпожа Цимсен.
Тъй заживяха младите хора един до друг както едно време; а за да се възстанови напълно старата картина и тъй като мистрес Макдонълд издъхна със снимката на момчето си в ръка, той се сдоби отново със старата си стая, тая до Ханс Касторп, разбира се, след основна дезинфекция с Н2СО. Всъщност Ханс Касторп имаше сега чувството, че не той живее вече до Йоахим, а обратното: Ханс Касторп бе старият пациент, а братовчед му само временно и един вид като гостенин споделяше неговия начин на живот. Защото Йоахим се стараеше твърдо и здраво да има пред вид срока до октомври, макар че известни точки на неговата централна нервна система не желаеха да се приспособят към хуманистичните норми на поведение и възпрепятстваха компенсиращото топлинно излъчване на кожата му.