— Обет? Мълчание? Значи, все пак…
— Разбира се. Мълчание и послушание.
— Също и послушание. Слушайте, професоре, сега ми се струва, че той съвсем няма основания да се занимава с фантастиката и тероризма в званието на братовчед ми. Мълчание и послушание! Никога не бих помислил, че такъв един чувствителен човек като Сетембрини би могъл да се подчини на такива подчертано испански условия и обети. Във франкмасонството едва ли не долавям нещо военно-йезуитско…
— И правилно долавяте — отвърна Нафта. — Вашата вълшебна рудооткриваща пръчица потрепва и почуква. Идеята за съюза изобщо е неделима и още в корените си е свързана с идеята за безусловното. Следователно тя е терористична, тоест антилиберална. Тя освобождава индивидуалната съвест и в името на абсолютната цел освещава всяко средство, също и кървавото, също и престъплението. Има сведения, че на времето и в масонските ложи братството е било запечатвано символично с кръв. Един съюз никога не е нещо умозрително, а винаги и по същество нещо организирано в абсолютен дух. Вие не знаете, че основоположникът на ордена на илюминатите, който за известно време почти е бил слят с масонството, е бил бивш брат на йезуитския орден?
— Не, това естествено е ново за мене.
— Адам Вайсхаупт е организирал своя хуманитарен таен съюз напълно по образеца на йезуитския орден. Той сам е бил масон, а най-изтъкнатите членове на ложата са били илюминати. Говоря за втората половина на осемнадесетия век, която Сетембрини няма да се поколебае да ви определи като епоха на упадък за неговото общество. В действителност това е епохата на неговия разцвет, както изобщо на всичките тайни общества, епохата, когато франкмасонството стига до един наистина по-висш живот, живот, от който по-късно бива принизено благодарение на хора от типа на нашия приятел на човечеството; по него време той непременно щеше да принадлежи към ония, които са упреквали масонството в йезуитизъм и обскурантизъм.
— А имало ли е основания за това?
— Да… ако искате. Простоватите масони са имали основания. Отнася се до времето, когато нашите бащи са се стремели да изпълнят съюза с католическо-йерархичен живот и когато в Клермон, във Франция, е процъфтявала една йезуитска франкмасонска ложа. По същото време розенкройцерите нахлули в ложите — едно твърде забележително братство, за което си отбележете, че е свързвало чисто рационални политико-обществени цели за усъвършенстване и ощастливяване със своеобразните отношения към тайните науки на Изтока, към индуската и арабската мъдрост и магическото опознаване на природата. Тогава се е извършило преустройството и усъвършенстването на много франкмасонски ложи в смисъла на спазването на точни орденски правила, един подчертано ирационален и тайнствен, магично-алхимистически смисъл, комуто дължат своето съществуване шотландските висши степени на масонството — орденски рицарски степени; тогава прибавили към старото военно степенуване на чирак, калфа и майстор още и степени на велики майстори, които са клонели към свещеноначалието и са били посветени в розенкройцерската тайна наука. Тук се касае за връщане към някои рицарски ордени на Средновековието, особено до тамплиерите, за които знаете, че са давали обет пред Ерусалимския патриарх за бедност, целомъдрие, повиновение. И сега още една от висшите степени на франкмасонската йерархия носи титлата „Велик княз ерусалимски“.
— Ново, всичко ми е съвсем ново, господин Нафта. Разкривам сега някои тайни на нашия Сетембрини… „Велик княз ерусалимски“ не е лошо. При случай и вие би трябвало на шега да го наречете. Той от своя страна неотдавна ви прикачи прозвището „doctor angelicus“139. Трябва да си отмъстите.
— О, има още куп такива важни титли за висшите и тамплиерските степени на строгото свещеноначалие. Имаме един Съвършен майстор, един Рицар на Изтока, един Велик първосвещеник, а тридесет и първата степен се нарича дори Величественият княз на кралското тайнство. Вие забелязвате, че всички тези названия сочат за връзки с източната мистика. Повторната поява на тамплиера сама по себе си не е означавала нищо друго освен създаването на такива връзки, нахлуването на ирационално ферментационно вещество в един свят на идеи за рационално полезно усъвършенстване на обществото. Благодарение на това масонството доби нова привлекателност и нов блясък, което обяснява големия приток на привърженици по него време. То привлече всички елементи, на които бяха дотегнали умуванията на века, неговото хуманно просвещение и просветление и които жадуваха за по-силни жизнени питиета. Успехът на ордена стигна дотам, че филистерите го обвиниха в отчуждаване на мъжете от семейното щастие и женското достойнство.