— Емисар ли?
— Ами че да, кръстител, ловец на души.
„А ти чий емисар си?“ — помисли Ханс Касторп и гласно рече:
— Благодаря, професор Нафта. Искрено съм ви задължен за съвета и предупреждението. Знаете ли какво? Ще взема да се кача един етаж по-високо, доколкото изобщо може да се нарече етаж това горе, и ще поопипам почвата при нашия предрешен съюзен брат. Чиракът трябва да бъде любознателен и безстрашен… Естествено и предпазлив… С емисари се налага безусловна предпазливост.
Той можеше спокойно да се обърне към Сетембрини за по-нататъшно поучение, защото италианецът в никой случай нямаше основания да обвини господин Нафта в индискретност — той между впрочем никога не бе се особено старал да държи в тайна принадлежността си към онова хармонично общество. Списанието „Rivista della massoneria italiana“145 лежеше разтворено върху масата му; Ханс Касторп просто не бе го забелязал досега. И когато той, посветен от Нафта, докара разговора до царственото изкуство — така, сякаш връзката на Сетембрини с него бе нещо, върху което никога не бе се съмнявал, той срещна само незначителна въздържаност. Вярно, имаше точки, по които литераторът не се разпростираше, а при тяхното споменаване слепваше устни, с известно предизвикателство, очевидно свързан от ония терористични обети, за които бе говорил Нафта: едно потайничене, което се отнасяше до външната обредност и до неговия ранг в тази забележителна организация. Иначе обаче той дори се оказа извънредно словоохотлив и представи на любопитния си събеседник една значителна картина за разпространение на своята лига, която брояла около двадесет хиляди ложи и сто и петдесет велики ложи по целия свят и дори в такива по-малко цивилизовани страни като Хаити и негърската република Либерия. Освен това той спомена не малко велики имена, чиито носители били на времето масони или и днес били такива, спомена Волтер, Лафайет и Наполеон, Франклин и Уошингтън, Мацини и Гарибалди, от живите дори краля на Англия и освен това редица мъже, в чиито ръце лежели съдбините на европейските държави, членове на правителства и парламенти.
Ханс Касторп изрази уважение, но не и учудване. Тъй било и със студентските корпорации, каза той. И те държали един за друг през целия си живот и добре настанявали хората си, така че трудно можел да напредне в служебната йерархия някой, който не бил на времето корпориран брат. Затова може би не било много целесъобразно от страна на господин Сетембрини, когато се опитвал да изтъкне като ласкателство за ложата принадлежността на разни големци към нея; тъй като можело да се приеме обратното: фактът, че много важни постове са заети от масони, доказвал само могъществото на съюза, който много повече, отколкото господин Сетембрини искал да признае, имал пръст в световните събития.
Сетембрини се усмихна. Той даже си послужи като с ветрило със списанието на италианските масони, което държеше в ръката си. Да не би да искат да му поставят стъпица, запита той. Сигурно смятат да го подмамят към непредпазливи изказвания относно политическия дух на ложите?
— Напразно хитрувате, инженере! Ние се обявяваме за политиката, безрезервно, открито. Ние не обръщаме никакво внимание на лошата слава, която е свързана с това име и понятие — в очите на някои глупци, които се подвизават във вашата страна, почти никъде другаде. Приятелят на човечеството изобщо не може да признае разликата между политичност и аполитичност. Няма никаква аполитичност. Всичко е политика.
— Безусловно?
— Добре ми е известно, че има хора, които смятат за правилно да изтъкват първоначалната аполитична природа на масонската идея. Но тези хора си играят с думи и теглят граници, които отдавна е време да се определят като въображаеми и безсмислени. На първо място поне испанските ложи още от самото си начало се отличаваха с една политическа окраска…
— Мога да си помисля.
— Нищо не можете да си помислите. Не си въобразявайте, че по рождение можете много да размисляте, а гледайте да възприемате и да преработвате — моля ви да сторите това във ваш собствен интерес, в интереса на страната ви и в общоевропейски интерес, което на второ място се старая да ви втълпя. Та на второ място масонската идея никога не е била аполитична, по никое време, тя не би могла да бъде аполитична и дори ако се е смятала за такава, тя се е самоизлъгвала относно своята същина. Какво сме ние? Строители и общи работници на един градеж. Целта на всинца ни е да постигнем най-доброто за общността — основния закон на побратимяването. А кое е най-доброто, какъв е този градеж? Една постройка на обществото по правилата на изкуството, усъвършенстването на човечеството, новият Ерусалим. Може ли тук собствено да става дума за политичност или аполитичност? Общественият проблем, проблемът за съвременното съществуване сам по себе си е политика, целият изтъкан от политика, нищо друго освен политика. Който му се посвети — а не заслужава името човек, който се откаже от това посвещение, — той принадлежи на политиката, на вътрешната, както и на външната, той разбира, че изкуството на свободния зидар е изкуство на управление…