— На управление…
— … и че илюминатистичното масонство е познавало регентската степен…
— Много добре, господин Сетембрини. Изкуство на управление, регентска степен, това ми харесва. Но кажете ми само едно: християни ли сте вие всичките във вашата ложа?
— Perche?146
— Извинете, ще задам въпроса другояче, по-общо и по-просто. Вярвате ли в бога?
— Ще ви отговоря. Защо питате?
— Не желаех току-що да ви изкушавам, но има една библейска история, където някой изкушава господа с някаква римска монета и получава отговор, че трябва да се отдава кесаревото кесарю и божието богу. Струва ми се: този начин на разграничаване изтъква разликата между политичното и аполитичното. Ако има бог, има и тази разлика. Вярват ли франкмасоните в бога?
— Задължих се да ви отговоря. Вие говорите за едно единство, за чието осъществяване се работи, но което, за съжаление на всички добри люде, още не съществува. Световният съюз на франкмасоните не съществува. Осъществи ли се той — а аз повтарям, за това велико дело се работи с възможното тихо усърдие, — без съмнение и неговото религиозно изповедание ще бъде единно и то ще гласи: „Ecrasez l’infame!“147
— Задължително? Не би било веротърпимо.
— Едва ли сте дорасли за проблема на търпимостта, инженере. Все пак запомнете добре, че търпимостта се превръща в престъпление, когато се отнася до злото.
— Бог ли е злото?
— Метафизиката е злото. Тъй като за нищо друго не я бива, освен да приспива усърдието, което трябва да насочим към строежа на обществения храм. И ето как преди едно поколение ложата на Великия Ориент във Франция даде пример, като изличи името на бога от всичките си книжа. Ние италианците последвахме този пример…
— Колко католически!
— Искате да кажете…
— Колко безмерно католически намирам това: да се изличи богът!
— Искате да изтъкнете…
— … нищо особено, господин Сетембрини. Не обръщайте толкова внимание на моите брътвежи. Но в този момент ми се стори, че в атеизма има нещо свръхкатолическо и че изличават бога само заради възможността да бъдат още по-добри католици.
Ако на това отгоре господин Сетембрини остави да настъпи пауза, ясно бе, че го стори единствено от педагогическа сдържаност. Той отговори след подобаващо мълчание:
— Инженере, желанието да смущавам и обиждам вашия протестантизъм е далеч от мен. Ние говорехме за търпимост… Излишно е да подчертавам, че към протестантизма изпитвам нещо повече от търпимост, че се отнасям с най-дълбоко възхищение към него като исторически опонент против задушаването на съвестта. Откритието на книгопечатането и реформацията са и остават двете най-възвишени заслуги, с които Средна Европа е задължила човечеството. Няма съмнение. Ала след всичко, което току-що изтъкнахме, не се съмнявам, че ще ме разберете от една дума, ако подчертая, че това е само едната страна на въпроса и че той има и друга. Протестантизмът съдържа елементи… Самата личност на вашия реформатор е съдържала елементи… Мисля за елементите на блажения покой и на хипнотичното вглъбяване, които не са европейски, които са чужди и враждебни на жизнения закон на този дееспособен континент. Я се взрете малко в този ваш Лутер. Поразгледайте неговите портрети, младежките и по-късните. Що за череп е това, какви скули и какво странно разположение на очите! Приятелю мой, това е Азия! Бих се учудил, ако тук са нямали пръст вендско-славянско-сарматски елементи и ако поради тази причина могъщата фигура — това никой не може да отрече, — могъщата фигура на този мъж не е натегнала съдбоносно върху едното от двете блюда на везните, които застрашително се колебаят във вашата страна — ако той не е хвърлил ужасното си бреме в едното, източното, блюдо, поради което западното и до ден-днешен се надига към небето…
От хуманистичния пулт до прозорчето, където бе стоял дотогава, господин Сетембрини пристъпи към кръглата маса с водната гарафа, за да дойде по-близко до своя ученик, който седеше на леглото без облегало до стената, подпрял лакът на коляното и брада в ръката си.