Що се отнася до разговора, до препирнята — естествено една препирня между Нафта и Сетембрини, — това бе отделен въпрос, който стоеше само в случайна връзка с неотдавнашните разправии относно масонството. Освен братовчедите тук бяха и Ферге и Везал, и участието бе всеобщо, макар че не всички бяха дорасли за тоя предмет — господин Ферге например съвсем не. Но един спор, който се води така, като че ли става дума за смърт или живот, ала при това с остроумие и финес, като че ли не става дума за смърт или живот, а само за едно елегантно съревнование — а тъй се развиваха всички спорове между Сетембрини и Нафта, — такъв един спор безусловно и сам по себе си е интересен за слушане, дори за оня, който малко отбира от него и само неясно проумява неговото значение. Дори съвсем непознати, седнали наблизо, се вслушваха с вдигнати вежди в словопренията, увлечени от пламенността и красотата на диалога.
Беше, както казахме, пред казиното, следобед, след чая. Четиримата пансионери от „Бергхоф“ бяха срещнали Сетембрини там, а случайно се бе присъединил и Нафта. Те всички бяха насядали около една метална масичка пред различни разредени със сода питиета, анизет и вермут. Нафта, който бе решил да се навечеря, си бе поръчал вино и кейк, което очевидно му спомняше пансионерските времена; Йоахим разквасваше болното си гърло час по час с естествена лимонада, която бе поръчал силна и кисела, защото стягала и го облекчавала, а Сетембрини пиеше някаква озахарена вода, но през сламка и по такъв деликатно апетитен начин, сякаш всмуква най-скъпоценното разхладително. Той се шегуваше:
— Какво чувам, инженере? Какви слухове достигат до ушите ми? Вашата Беатриче се завръща? Вашата водителка през деветте кръгови сфери на рая? Е, нека се надяваме, че и тогава няма съвсем да пренебрегнете водещата приятелска ръка на вашия Вергилий! Нашият еклесиаст тук ще ви потвърди, че светът на medio evo149 не е комплектен, ако на францисканската мистика липсва познавателният контраполюс на Тома Аквински.
Разсмяха се на толкова много шеговита начетеност, а Ханс Касторп, също засмян, вдигна чашата си с вермут срещу „своя Вергилий“. Едва ли обаче е за вярване всичко това, което се разрази през последвалия час в една безкрайна идейна вражда поради макар и многословното, но всъщност напълно безобидно изказване на господин Сетембрини. Тъй като Нафта, естествено донякъде предизвикан, веднага премина към нападение и се нахвърли върху латинския поет, когото, както бе известно, Сетембрини боготвореше и дори поставяше над Омир, докато Нафта вече многократно се бе отнасял с крайно пренебрежение към него, както и изобщо към латинската поезия — и тъкмо затова и сега се възползва незабавно и злобно от представилия му се случай. Великият Данте бил платил крайно великодушно данък на своето време, каза той, когато се бил отнесъл тъй почтително към този посредствен стихоплетец и му определил толкова голяма роля в своята поема, макар че господин Лодовико придавал на тази роля едно прекалено франкмасонско значение. Какво ли пък представлявал този придворен лауреат и блюдолизец на юлианския дом, този столичен литератор и разкошен вития без искра продуктивност, чиято душа, доколкото бил имал такава, била купена на старо и който не бил никакъв поет, а някакъв французин с августейша перука е дълги къдри!
Господин Сетембрини не се усъмни, че преждеговорившият щял да намери средства и пътища да съгласува презрението си към разцвета на римската цивилизация със своята служба на преподавател по латински. Но било, изглежда, необходимо да му се изтъкне тежкото противоречие, в което с тия преценки изпадал по отношение на любимите си векове, които не само не били презирали Вергилий, а по един примитивен начин били признали величието му, като го превърнали в някакъв велемъдър вълшебник.
Съвсем напусто, отвърна Нафта, господин Сетембрини викал на помощ простодушието на ония отколешни времена, наложилото се простодушие, което все още черпело творчески сили от демонизацията на вече преодолени учения. Между впрочем отците на новата църква не се уморявали да предвардват от лъжите на старите философи и поети, особено загрижени да не се опетняват с пищното красноречие на Вергилий, и днес, когато отново една епоха залязвала и изгрявало пролетарското утро, часът бил действително благоприятен, за да се споделят чувствата им! И за да не останел господин Сетембрини без отговор й по тая точка, нека имал пред вид, че той, говорившият, упражнявал незначителното си гражданско занятие, за което имал добрината да му намекне, с всичката необходима reservatio mentalis150 и че не без ирония се бил включил в едно класическо реторично възпитателно заведение, на което един сангвиник в най-добрия случай би отредил още само няколко десетилетия живот.