— Но, господин Сетембрини, аз всъщност съм още студент, сега почвам…
— Разбирам, а всяко начало е трудно. Изобщо всяка работа, която заслужава да се нарече така, е трудна, нали?
— Да, дявол да я вземе! — каза Ханс Касторп и това бе от сърце.
Сетембрини бърже повдигна вежди.
— И дявола даже призовавате — каза той, — за да подчертаете това. Сам дявола. А знаете ли, че моят учител му е написал химн?
— Позволете — каза Ханс Касторп, — на дявола ли?
— На него самия. В моята родина понякога го пеят, при тържествени случаи: „О salute, о Satana, о Ribellione, о Forza vindice della Ragione!“8 Прекрасна песен! Но сигур не за този дявол сте мислили, защото той е в отлични отношения с работата. Този, когото споменахте и който ненавижда работата, защото трябва да се бои от нея, е вероятно същият, за когото казват, че не трябва да му се подава и малкият пръст…
Всичко това се стори много особено на добрия Ханс Касторп. Италиански той не разбираше, а и останалото не му беше много понятно. То напомняше неделна проповед, макар че разговорът се водеше в лек и шеговит тон. Той погледна братовчед си, който позатвори очи; после каза:
— Ах, господин Сетембрини, много буквално схващате думите ми. Това за дявола беше само един обрат на речта, уверявам ви!
— Все някой трябва да бъде остроумен — каза Сетембрини, като погледна меланхолично пред себе си. После отново се съживи, поразведри се и с грация промени тона: — Всеки случай с право заключавам от вашите думи, че сте избрали една колкото напрегната, толкова и почтена професия. Боже мой, аз съм хуманист, един homo humanus9, нищо не разбирам от инженерските работи, колкото и дълбоко уважение да изпитвам към тях. Но все пак мога да си представя, че теорията на вашата специалност изисква ясен и остър ум, а практиката се нуждае от мъже на място, не е ли така?
— Положително е така, тук съм напълно съгласен с вас — отвърна Ханс Касторп, като неволно се стараеше да говори малко красноречиво. — Изискванията днес са колосални, най-добре е да не е много наясно човек колко прецизни са те, иначе би изгубил всяка смелост. Не, това не е шега. А ако човек не е от най-здравите… Вярно, аз тук съм само на гости, но чак толкова здрав не съм, пък и бих излъгал, ако речех, че много леко понасям работата. Напротив, трябва да кажа, че тя много ме уморява. Всъщност напълно здрав се чувствам само когато нищо не върша…
— Например сега?
— Сега ли? Сега съм още много отскоро тук, малко съм объркан, можете да си представите.
— А, объркан.
— Да, а и не спах съвсем както трябва, пък и закуската беше много обилна… Е, свикнал съм на порядъчна закуска, но днешната беше, както изглежда, малко тежичка за мене, too rich10, както казват англичаните. С една дума, чувствам се малко угнетен, и то особено тази сутрин, когато не ми бе вкусна пурата, помислете си! Това почти никога не ми се случва, освен когато съм сериозно болен, а днес тя имаше вкус на кожа. Трябваше да я хвърля, нямаше смисъл да се насилвам. Пушач ли сте, ако мога да запитам? Не? Тогава не можете да си представите досадата и разочарованието на човек, който от младини особено много обича да пуши като мене…
— Нямам опит в тази област — отвърна Сетембрини и с моето неведение се намирам в нелоша компания. Редица благородни и трезви духове са ненавиждали тютюна. И Кардучи не го обичаше. Но тук ще се разберете с нашия Радамант. Той е привърженик на вашия порок.
— Е, господин Сетембрини, чак порок…
— Защо не? Нещата трябва да се определят истински и с енергия. Това подкрепя и възвишава живота. И аз имам пороци.
— Значи, придворният съветник Беренс е познавач на пури. Прекрасен човек.
— Намирате ли? А, значи, вече сте се запознали с него?
— Да, преди малко, когато излязохме. Беше почти като консултация, но sine pecunia, разбирате ли. Той веднага видя, че съм доста анемичен. А после посъветва да живея тук съвсем като братовчед ми, да лежа много на балкона, че даже и температурата да си меря, така каза.
— Наистина ли! — извика Сетембрини… — Великолепно! — извика той нагоре във въздуха, защото се беше попревил назад от смях. — Как беше в операта на вашия майстор? „Аз съм ловецът на малките птички, винаги весел, най-весел от всички.“ С една дума, много забавно. Ще последвате ли съвета му. Без съмнение. Че и как иначе. Голям дявол е този Радамант! И „винаги най-весел“, ако и понякога малко насила. Той клони към меланхолия. Порокът му не му понася — иначе не би било порок, — тютюнът го настройва меланхолно, ето защо нашата достопочтена старша сестра е прибрала запасите му и му дава само малки дневни дажби. Случвало се да се поддаде на изкушението да я обере и тогава изпадал в меланхолия. С една дума: хаотична душа. Вие сигурно познавате вече и нашата старша сестра? Не? Ами че това е грешка? Постъпвате неправилно, ако не се стремите да се запознаете с нея. Тя е от стария род Милендонк, господине. От Медичиевската Венера се различава по това, че там, дето са на богинята гърдите, тя има само един кръст.