Той говореше много настоятелно и необикновено последователно за лекарствата и отровите и Ханс Касторп го слушаше внимателно, кимайки с наклонена косо глава, погълнат по-малко от съдържанието на словата, което, изглежда, му бе по сърце, отколкото от мълчаливото изследване на въздействието на личността, което в края на краищата бе също така необяснимо като въздействието на змийските отрови. Динамиката, каза Пеперкорн, била всичко в света на субстанциите — останалото било напълно условно. И хининът бил лековита отрова от първостепенна сила. От четири грама хинин човек оглушавал, губел равновесие, не му стигал въздухът, зрението му се накърнявало като от атропина, замайвал се като от алкохол, а работниците в хининовите фабрики били с възпалени очи и подпухнали устни, страдали от обриви на кожата. И той почна да разказва за cinchona, хининовово дърво в девствените лесове на Кордилерите, където растяло на три хиляди метра височина и откъдето неговата кора толкова късно била пренесена в Испания като „Йезуитски прах“, докато туземците на Южна Америка отдавна познавали силата й; той описа необятните хининови плантации на холандското правителство в Ява, отдето всяка година милиони фунтове червеникави, също като канелата навити на тръбици кори заминавали с параходи за Лондон и Амстердам… Бивало си ги изобщо тия кори, тия външни тъкани на разните дървесни растения — от епидермата до камбия, — те почти винаги притежавали извънредни динамични качества: и за добро, и за зло; знанията на цветнокожите народи далече надвишавали нашите. На някои острови, източно от Нова Гвинея, младите хора си приготовлявали едно любовно магическо средство, като стривали на прах кората на едно определено дърво, което вероятно било някакво отровно дърво, като дървото antiaris toxicaria в Ява, което подобно на дървото manzanilla със своите изпарения отравяло въздуха наоколо си и замайвало до смърт хора и животни — та стривали на прах кората на това дърво, размесвали праха със ситно накълцан кокосов орех и свивали тая смес в някакво листо, след което я изпичали. После чакали да заспи недостъпната любима, попръсквали лицето й със сока на сместа и тя се запалвала от любов към този, който я бил напръскал. Имало и кори на корени, които си ги бивало, например на едно виещо се растение в Малайския архипелаг, наречено strychnos Tieute, от което туземците приготвяли, с добавка от змийска отрова, една дрога, известна под името „Упас-Раджа“, която, вкарана в кръвта, например чрез стрела, по най-бързия начин причинявала смърт, без някой да можел да обясни на младия Ханс Касторп как всъщност ставало това. Изяснено било само едно: че дрогата „Упас“ била близка в динамично отношение със стрихнина… И Пеперкорн, вече съвсем изправен в леглото, повдигаше навремени с леко разтрепераната си капитанска ръка чашата до неочертаните си устни, за да отпие с големи, жадни глътки от швейцарското вино; той заразправя за дървото Врански очи от Брега на Чоламандалам, от чиито оранжево-жълти гроздовидни плодове, от „вранските очи“, се получавал най-динамичният алкалоид, наречен стрихнин — разправяше с понижен до шепот глас и вдигнато нагоре челно петолиние за пепелявосивия клонак, за поразително бляскавите листа и за жълто-зелените цветове на това дърво, така че пред очите на младия Ханс Касторп се появи една и печална, и истерично разноцветна картина на някакво дърво и в края на краищата взе, че го достраша малко нещо.
Сега пък се намеси и госпожа Шоша, като каза, че тъй не бивало — разговорът уморявал Пеперкорн, можел отново да му върне треската и колкото и да не й се искало да прекъсне тази entrevue165, все пак била принудена да помоли Ханс Касторп да привършат за днес. Това той стори, но през следващите месеци често пъти още, след някой квартанен пристъп, присядаше до леглото на царствения мъж, докато госпожа Шоша ту се явяваше, ту си отиваше, надзиравайки разговора или взимайки с по няколко думи участие в него, но и в дните, когато Пеперкорн не го тресеше, той прекарваше по някой и друг час с него и неговата накитена с бисери спътница. Защото, когато холандецът не бе на легло, той рядко пропускаше да събере след вечерята около себе си една малка, подбрана, меняща състава си компания измежду гостите на „Бергхоф“ — на карти, на чаша вино и на различни други забавления, — било и един от салоните, както първия път, било в ресторанта, при което Ханс Касторп по навик заемаше мястото си между пренебрежително безгрижната жена и забележителния мъж, а дори и навън излизаха заедно, правеха общи разходки, в които взимаха участие например господата Ферге и Везал, а скоро и Сетембрини, и Нафта, духовните противници, с които бе изключено да не се срещнат; Ханс Касторп направо се смяташе за щастлив, че ги бе запознал с Пеперкорн и в същото време най-сетне и с Клавдия Шоша — без да го бе никак грижа дали това запознаване и свързване бе добре дошло, или не за двамата любители на пренията и потайно осланяйки се на обстоятелството, че те имат нужда от педагогически обект и ще се примирят с една нежелателна компания пред опасността да се лишат от него, свидетеля на техните спорове.