През тия дни Ханс Касторп се запозна само с чернобледата дама, онази мексиканка, която бе видял в парка и която наричаха „tous-les-deux“. Случи се действително така, че и той чу от устата й унилата формула, но тъй като беше подготвен, той се държа добре и можеше после да бъде доволен от себе си. Братовчедите я срещнаха пред главния портал, когато и излизаха на задължителната разходка след първата закуска. Тя се разхождаше там с подсечени колене и дълги, безпокойни и безцелни крачки, завита с черен кашмирски шал; нейното застаряло лице с голямата огорчена уста се открояваше матово бледо под черното було, което покриваше осеяната със сребърни нишки коса и бе вързано под брадата. Йоахим, както обикновено без шапка, я поздрави с поклон и тя бавно поблагодари, а докато го гледаше, напречните бръчки на ниското й чело се задълбочиха. Тя се спря, защото бе забелязала едно ново лице, и почака да се приближат младите хора, като леко кимна с глава; тя очевидно смяташе за необходимо да чуе дали новодошлият знае за нейната съдба и какво мисли за това. Йоахим представи братовчед си. Тя подаде на госта ръката си изпод мантията — една украсена с пръстени суха, жълтеникава ръка с изпъкнали вени — и продължи да го гледа, кимайки с глава. После каза:
— Tous les de, monsieur. Tous lesde, vous savez…16
— Je le sais, madame17 — отвърна приглушено Ханс Касторп. — Et je le regrette beaucoup.18
Отпуснатите торбички под нейните тъмни като черен янтар очи бяха големи и тежки — такива той не бе виждал досега у никого. Около нея се носеше слабо, повехнало ухание. Сърцето му се изпълни с кротост и сериозност.
— Merci — каза тя със звънък изговор, който странно хармонираше с нейната сломеност, а единият ъгъл на голямата й уста увисна трагично надолу. После прибра ръката си под наметката, наведе глава и продължи да се разхожда. Когато я отминаха, Ханс Касторп каза:
— Виждаш, че не ми беше трудно, много добре се справих с нея. Смятам, че изобщо се справям лесно с такива хора, по природа умея да се разправям с тях — не мислиш ли и ти така? Смятам даже, че изобщо по-лесно се разбирам с печални хора, отколкото с весели. Бог знае на какво се дължи това, може би защото съм сирак и толкова рано загубих родителите си, но когато хората са сериозни и печални, когато се намеси смъртта, не изпитвам угнетение и смущение, а се чувствам в стихията си, всеки случай по-добре, отколкото да имаме работа с юначаги, това по-малко ми приляга. Неотдавна си мислех: колко е глупаво, дето тукашните дами се ужасяват толкова много от смъртта и всичко свързано с нея, та става нужда да ги щадят и да донасят последното причастие, когато са на храна. Не, тфу, това е нелепо. Не обичаш ли да гледаш ковчези? Аз понякога обичам. Намирам, че ковчегът е хубава мебел дори когато е празен, но ако някой лежи вътре, той добива в моите очи нещо наистина тържествено. В погребенията има нещо назидателно, случвало ми се е да мисля, че е по-добре да иде човек на погребение, отколкото на черква, ако иска да възвиси душата си. Хората са облечени в празнични черни дрехи, стоят със свалени шапки и гледат ковчега; настроени са сериозно и молитвено и никой не смее да разказва плоски вицове, както обикновено става в живота. Много обичам, когато хората се настроят малко молитвено. Понякога съм се питал дали не трябваше да стана пастор, в известно отношение, смятам, това не би ми прилягало зле… Дано не съм сбъркал нещо с френския, дето говорих, а?
— Не — каза Йоахим. — Je le regrette beaucoup си беше съвсем правилно.
Политически неблагонадеждна
Настъпиха и редовни промени в нормалния ден: най-напред една неделя — и то неделя с музика на терасата, каквато имаше всеки две седмици, за да се маркира четиринадесетдневката, през чиято втора половина Ханс Касторп бе дошъл тук. Той бе пристигнал във вторник и вече му беше петият ден — истински пролетен ден след онова необикновено разваляне на времето и възвръщане на зимата, ден ефирен и свеж, с чисти облаци на светлосиньото небе и умерен слънчев зрак над долината и склоновете, които отново бяха потънали в лятна зеленина, защото на падналия сняг бе съдено бързо да се разтопи.