— Ай, ай, ай — обади се и госпожа Щьор и му се закани с късото си и червено кочанче, което дигна до пред носа си. — Господин гостът си прекарва добре времето… ама че веселяк сте и вие!
Дори и пралелята му се закани шеговито и лукаво от горния край на масата, когато новината стигна до нея; красавицата Маруся, която досега не бе му обръщала почти никакво внимание, се наведе напред и го изгледа със своите кръгли кафяви очи, като притискаше портокаловата кърпичка до устните си и му се заканваше; и д-р Блуменкол, комуто госпожа Щьор разказа историята, не можа да не се поддаде на общото оживление, без, разбира се, да погледне към Ханс Касторп, а само мис Робинсън бе безучастна и затворена както винаги. Йоахим благоприлично си бе свел очите.
Поласкан от тия закачки, Ханс Касторп сметна, че от скромност трябва да възрази.
— Не, не — каза той, — вие грешите, моят случай е най-безобидният, хремав съм, нали виждате: очите ми сълзят, гърдите ми са задръстени, цяла нощ кашлям, страшно неприятна работа…
Но те не признаха неговите извинения, смееха се и помахваха с ръце, викайки:
— Да, да, усуквания, оправдания, хрема, треска, знаем ние това, знаем!
И после всички, като наговорени, настояха Ханс Касторп веднага да се яви на преглед. Новината ги бе оживила; по време на закуската от всичките седем маси най-весело разговаряха на тяхната. Особено госпожа Щьор, със зачервеното си опърничаво лице над дантелената яка и дребните резки на бузите, прояви една почти дива охота за разговор и се разпростря върху удоволствието от кашлянето; безусловно било много забавно и приятно, когато в дъното на гърдите гъделичкането нараства и се умножава и кара човек да се гърчи и насилва, докато стигне до долу, до дразнещото място; подобно удоволствие била и кихавицата, когато въздухът непреодолимо напъне отвътре и човек бурно вдишва и издишва на няколко пъти с опиянена физиономия, а накрай блажено се предава и при благословения взрив забравя целия свят. А понякога това се случвало два-три пъти един след друг. Ставало дума за безплатните удоволствия на живота, както например и чесането на подутините от измръзване, когато напролет приятничко засърбяват — човек се чешел всеотдайно и жестоко до кръв, разярен и доволен, а ако случайно погледнел в огледалото, щял да види една дяволска муцуна.
В такива ужасни подробности влезе тая проста госпожа Щьор, докато кратката, но обилна закуска свърши и братовчедите излязоха на втората си сутрешна разходка — разходката до курорта Давос. По пътя Йоахим бе потънал в размисли, а Ханс Касторп охкаше от хремата и току се окашлюваше из ръждивите си гърди. На връщане Йоахим каза:
— Правя ти едно предложение. Днес е петък, утре следобед отивам на месечен преглед. Не е някакъв генерален преглед, но Беренс ме поочуква и диктува на Кроковски забележките си. Би могъл да дойдеш и ти и да помолиш при този случай и тебе да те поприслушат. Смешна работа — ако си беше у дома, щеше да извикаш Хайдекинд. А тук, дето има двама специалисти, се разхождаш и не знаеш какво ти е и сериозно ли е, нито пък дали не би било по-добре да си легнеш.
— Хубаво — каза Ханс Касторп. — Както смяташ. Естествено, че мога да направя това. А и ще ми бъде интересно да присъствам на един преглед.
И така, двамата се споразумяха, а като стигнаха пред санаториума, случаят пожела да се срещнат лично с придворния съветник и те използваха явилата се сгода, за да му кажат на крак молбата си.
Беренс бе излязъл от пристройката, дълъг, издал напред врат, с килнато бомбе на тила и пура в устата, бузите му се синееха, очите му бяха изпъкнали; видът му бе напълно делови — тръгнал бе по частната си практика на визитация в селото, след като току-що бе имал работа в операционната, както обясни.
— Добър ден, господа — каза той. — Поразтъпкахте ли се? Хареса ли ви се светският живот? Току-що изкарах една неравна борба с нож и трион — голямо нещо, знаете, резекция на ребра. По-рано на масата оставаха петдесет процента. Сега сме по-добре, но все пак трябва често да приключваме преждевременно mortis causa24. Е, днешният разбираше от шега, изтрая юнашки чак до края… Забавно нещо е такъв един човешки гръден кош, който на нищо вече не прилича. Едни слабини само, знаете, неугледно нещо, леко замъгляване на понятието, така да се каже. Е, ами вие? Как е уважаемото ви самочувствие? Весело си живеете вие двамцата, а, стари хитрецо Цимсен? Ами вие, дето пътувате уж за развлечение, защо сте се разплакали? — обърна се той изведнъж към Ханс Касторп. — Тук не е разрешено да се плаче на обществени места. Съгласно наредбата за вътрешния ред. Ако всеки почнеше така?…