Той го причука навсякъде, където беше причукал Йоахим Цимсен, и на много места отново се връщаше. Дълго време причукваше ту горе около ключицата, ту малко по-долу — за сравнение.
— Слушате ли? — попита той д-р Кроковски. — И д-р Кроковски, седнал на пет крачки от него пред бюрото, обяви чрез кимане, че слуша: той сериозно склони глава, така че брадата му се притисна в гърдите, а краищата й дори се вдигнаха нагоре.
— Дишайте дълбоко! Кашляйте! — командваше придворният съветник, който пак беше взел слушалката в ръцете си; и Ханс Касторп здравата се потруди цели осем или десет минути, докато придворният съветник го преслушваше. Той не казваше нито дума през това време, само поставяше тук или там слушалката и особено се спираше да слуша на точките, където по-рано се бе спирал при причукването. После пъхна инструмента под мишницата си, постави ръце зад гърба си и впери поглед в пода между себе си и Ханс Касторп.
— Да, Касторп — каза той, като за първи път нарече младия мъж направо с презимето, — работата е точно така praeter propter26, както от край време си мислех. Аз отдавна ви бях взел на око, Касторп, сега мога вече да ви го кажа, още отначало, когато имах незаслужената чест да се запозная с вас; почти със сигурност предположих, че и вие потайно сте наш човек и че ще разберете това както мнозина други, които идваха тук за развлечение и с вирнат нос се оглеждаха, докато един ден разбираха, че добре ще сторят — и не само „добре ще сторят“, моля да ме разберете — да се позаселят за малко по-длъжко време тук и да се откажат от безучастието и любопитството.
Ханс Касторп си бе пуснал боята, а Йоахим, който тъкмо си закопчаваше тирантите, тъй си и остана заслушан…
— Имате тук един толкова мил, симпатичен братовчед — продължи придворният съветник, като посочи с глава към Йоахим и се полюляваше на пръстите и петите си, — който, нека се надяваме, скоро ще може да каже, че някога е бил болен, но и когато докараме работите дотам, той, вашият същински братовчед, все пак някога ще е бил болен и това a priori, както казват философите, хвърля известна светлина и върху вас, драги Касторп…
— Но той ми е само природен братовчед, господин придворен съветник.
— Хайде, хайде. Нима ще вземете да се отказвате от братовчед си. Природен, или не, той все пак ви е кръвен роднина. Ами от коя страна е той?
— От майчина, господин придворен съветник. Той е син на моята…
— А добре ли е госпожа майка ви?
— Не, тя умря. Почина, когато бях съвсем малък.
— О, а от какво?
— От тромбоза, господин придворен съветник.
— От тромбоза? Е, това е било много отдавна. А господин баща ви?
— Той умря от пневмония — каза Ханс Касторп, — а също и дядо ми — добави той.
— Така, и той ли? Е, стига толкова за рода ви. Що се отнася до вас, вие от край време сте били доста малокръвен, нали? Но не сте се уморявали при физически и умствен труд? А, уморявали сте се. И често имате сърцебиене? Едва отскоро? Добре, а освен това имате очевидно голямо предразположение към катари на дихателните пътища. Знаете ли, че вече сте изкарали една болест?
— Аз?
— Да, имам пред вид лично вас. Чувате ли разликата? — И придворният съветник го причука на няколко пъти ту горе на гърдите, ту малко по-долу.
— Там звучи малко по-тъпо, отколкото тук — каза Ханс Касторп.
— Много добре. Би трябвало да станете специалист. Тук има леко притъпление, а притъпленията говорят за стари процеси, които са преминали в калцификат, има фиброзиране, ако искате. Вие сте стар пациент, Касторп, но няма да се сърдим никому затова, че не сте го разбрали. Ранната диагноза е трудна, особено за господа колегите от равнината. Не искам да кажа, че ние тук имаме по-изострен слух, макар че практиката в тая насока сигурно не е без значение. Но въздухът ни помага да чуваме, разбирате ли, този разреден, сух въздух тук горе.
— Разбирам естествено — каза Ханс Касторп.
— Добре, Касторп. А сега послушайте малко, момчето ми, искам да ви кажа няколко поучителни слова. Ако беше само това у вас, ако имахме само тия притъпления и калцификати — чуждите тела във вашия Еолов мех, бих ви изпратил при вашите пенати и лари, без да ме е грижа за вас, разбирате ли ме? Но както са се докарали работите и като се има пред вид вашето състояние, то… След като вече и без това сте тука… не си заслужава да се връщате в къщи — скоро би трябвало пак да се явите при нас.
Ханс Касторп наново усети кръвта да нахлува към сърцето му, а Йоахим стоеше все така — ръцете му държаха задните копчета, очите му гледаха в земята.