— То не се знае! — каза Йоахим. — Там е работата, че това никак не може да се знае! Имал си по-рано огнища, на които никой не е обърнал внимание и които от само себе си са заздравели, така че днес са ти останали само няколко безобидни притъпления. Възможно е и сегашният ти възпален участък да бе преминал по същия начин, ако случайно не бе дошъл тук горе при мен, нищо не се знае!
— Точно така, нищо не се знае — отвърна Ханс Касторп. — И затова нямаме право да си представяме най-лошото, например във връзка с престоя ми за лечение тук. Ти казваш: никой не знае кога ще се откача оттук и кога ще постъпя в корабостроителницата, но ти го казваш в песимистичен смисъл, а това намирам за прибързано именно защото нищо още не се знае. Беренс не определи срок, той е положителен човек и не си играе на предсказания. Пък и още не са ме гледали на рентген, нито имаме снимки, едва след това ще се установи обективно истинското ми състояние; кой знае дали тогава ще излезе наяве нещо по-значително, дали още преди това няма да ми спадне температурата и да ви кажа сбогом. Според мен не бива преждевременно да надуваме работите и да разправяме на нашите у дома някакви страхотни истории. Достатъчно е сега да напишем — аз мога сам да пиша ей с тая автоматична писалка, ако малко поседна, — че имам силна простуда и температура, че съм на легло и за момента не мога да пътувам. Останалото само ще се нареди.
— Добре, нека засега постъпим така. А за другите неща — можем и да почакаме.
— Какви други неща?
— Не бъди толкоз разсеян! С твоето каютно куфарче можеш да изкараш само три седмици. Ти имаш нужда от бельо, горно и долно, от зимни дрехи, от други обувки. Пък и пари трябва да ти пратят.
— Ако — каза Ханс Касторп, — ако ми стане нужда от всичко това.
— Добре, нека изчакаме. Но ние би трябвало — каза Йоахим и взе да се разхожда из стаята, — ние би трябвало да не се поддаваме на илюзии! Доста отдавна съм тук, та всичко ми е ясно. Щом Беренс казва, че има изострено дишане и хрипове… Но естествено нека видим какво ще стане.
Така се разбраха засега и на първо време встъпиха в правата си седмичните и двуседмичните промени на обикновения ден — и в настоящото си състояние Ханс Касторп получаваше своя дял от тях, ако не чрез непосредствено участие, то чрез това, което му докладваше Йоахим, когато го посещаваше и присядаше за четвърт час на кревата му.
Таблата, върху която в неделя сутринта му донесоха закуската, бе украсена с цветя в една вазичка, а и не бяха забравили да му изпратят от сладкишите, които днес сервираха в трапезарията. По-късно градината и терасата се оживиха — почнал бе с много „тра-ра“ и носови кларнетни извивки двуседмичният неделен концерт, който Йоахим дойде да слуша, при братовчед си: той седна вън на балкона, докато Ханс Касторп, полуседнал в леглото си, наклонил глава и зареял нанякъде своя нежно замечтан поглед, се вслушваше през отворената врата в долитащите отдолу съзвучия, спомняйки си с неволно повдигане на рамене за брътвежите на Сетембрини относно „политическата неблагонадеждност“ на музиката.
Освен това, както вече казахме, Йоахим му докладваше за случките и събитията през тези дни; Ханс Касторп го заразпитва дали неделята се е отличавала с празнични тоалети, дали е имало дантелени пеньоари или нещо подобно (но за дантелени пеньоари времето бе твърде студено), дали следобед е имало излети с коли (наистина имаше такива: дружеството „Половин дроб“ бе заминало in corpore28 за Клавадел), а в понеделник, когато Йоахим мина да го види след лекцията на д-р Кроковски и бързаше да иде да си легне, Ханс Касторп попита как е минала лекцията. На Йоахим не му се говореше и не му се искаше да разправя за лекцията — те и миналия път не бяха говорили за нея. Но Ханс Касторп настоя да научи подробности.